Клайв Къслър - Дракон bg

— И „Големият Бен“. Вярно, наложи се да свършим всичко набързо, две мнения по въпроса няма, но съдът е модифициран така, че да свърши това, което се иска от него.

— Крайбрежието на континентална Япония — каза Пит. — При едно силно земетресение, последвано от цунами, която ще се разбие в брега, биха могли да загинат хиляди хора.

Сандекър поклати глава.

— Няма опасност от такава трагедия. Меката утайка, която се спуска към морето, ще поеме по-голямата част от ударните вълни. Крайбрежните пристанища и градове ще почувстват само няколко труса. В сравнение с повечето цунами, тази сеизмична вълна ще бъде малка.

— Откъде сте сигурен, че гребенът ще бъде десет метра? Известно е, че понякога цунами достига височината на дванадесететажна сграда.

— Компютърните симулации показват, че гребенът на вълната, която ще се стовари върху острова, ще бъде по-малък от десет метра. И тъй като Сосеки се намира много близо до епицентъра, неговата маса ще изиграе ролята на бариера и ще притъпи въздействието от силата на вълната. В момента, когато първата водна маса стигне до брега, при това, мога да добавя, в най-ниската точка на отлива, гребенът й ще бъде спаднал само до метър и половина, което едва ли е достатъчно за сериозни поражения.

Пит изчисли на ум разстоянието от бомбардировача до точката, отбелязана върху склона на подводната падина като място на взривяването. Той прецени, че то е около двадесет и осем километра. Немислимо разстояние, на което трябва да се пренесе четиридесет и осем годишна атомна бомба, която всеки момент може да избухне, през неравен и непознат терен.

— След шумотевицата — попита Пит, — какво ще стане с нас?

— Ще се придвижите с „Големият Бен“ до най-близкия бряг, където ще ви чака екип от Специалните части, който ще ви отведе.

Пит въздъхна тежко.

— Смятате ли, че някоя част от плана може да представлява проблем за вас? — попита го Сандекър.

В очите на Пит се четеше съмнение.

— Това е най-побърканият план, който съм чувал през живота си. Всъщност много повече от това. Той е направо самоубийствен.

Като се движеше с максималната си крейсерска скорост от 460 възела в час, „С-5 Галакси“ поглъщаше километрите, докато тъмнината се спускаше над северната част на Тихия океан. В товарния отсек Джордино преглеждаше проверочния списък на електронните и захранващи системи на „Големият Бен“. Сандекър работеше в пригодения като канцелария отсек, като осигуряваше новопостъпила информация и отговаряше на въпросите, задавани от президента и Съвета за национална сигурност, които следяха с вълнение операцията от оперативния пункт. Освен това адмиралът поддържаше постоянна връзка с геофизиците, които подаваха нови данни за геологията на морското дъно, както и с Пейлоуд Пърси, който отговаряше на запитванията на Пит за изваждането на бомбата от самолета и взривяването й.

На всеки, който наблюдаваше Пит в този последен час на полета, неговото поведение щеше да се стори доста странно. Вместо да се опита за последен път да натъпче главата си с хилядите подробности или да извърши проверка на СДГП заедно с Джордино, той прибра всичката суха храна, която успя да измоли или закупи от екипажа. Освен това събра всяка налична капчица питейна вода, тридесет литра, и цялото количество кафе от машината в самолета, четири литра, като складира всичко в „Големият Бен“.

Той дълго се съвещава с бордовия механик от ВВС, който познаваше С-5 по-добре от всеки друг на борда. Заедно с него те монтираха малка електрическа лебедка с кабели за завързване на товара над отсека, в който се намираше тоалетната за екипажа. Доволен от непретенциозно свършената с подръчни средства работа, той влезе в СДГП, седна на мястото на водача и мълчаливо започна да размишлява над почти безнадеждната мисия, която му предстоеше.

Не стига че трябваше да измъкне бомбата от B-29 и да я взриви, което само по себе си беше достатъчно трудно, но трябваше да се опита да измине дванадесет километра по непознат терен, за да се спаси от взрива, което пък беше с още по-несигурни изгледи за успех.

По-малко от минута след кацането на транспортния самолет на ВВС на Лангли Фийлд, Лорън и Майк Диас бяха бързо въведени в съпровождана от въоръжен конвой лимузина и откарани в Белия дом, а Сума и Тоши бяха натъпкани в един обикновен седан, който по нищо не се различаваше от останалите коли и отведени в една тайна квартира в Мериленд.