Клайв Къслър - Златото на инките

— Господи, мислех си, че никога повече няма да видя грозното ти лице.

— Какви неща ме караш да върша заради теб. Срамота. Не мога да мръдна за половин час някъде, без да ме забъркаш в местната вълна от престъпления.

— Защо закъсня? — попита Джордино, който държеше последната дума да бъде негова. — Очаквахме те преди няколко часа.

— Изпуснах автобуса. Което ми напомня къде е диксиленд оркестърът, който трябваше да ме посрещне.

— Те не свирят край понори. Сериозно, как, по дяволите, изкачи онази стръмна стена и ни проследи през джунглата?

— Този подвиг не ми достави никакво удоволствие, повярвай ми. Ще ти разкажа някой път на чаша бира.

— А пазачите, какво стана с останалите четирима пазачи?

Пит сви нехайно рамене.

— Разсеях се и станаха жертва на нещастни случаи, най-вече мозъчни сътресения или вероятни фрактури на черепа — после лицето му помръкна. — Налетях на един, който извличаше тялото на Док Милър през главния вход. Кой го уби?

— Нашият приятел тук го простреля в сърцето без всякаква причина. Освен това точно той хвърли осигурителното ти въже в понора.

— Е, в такъв случай няма да ме мъчат угризения — каза Пит и погледна надолу към Амару, който притискаше слабините си и стенеше от болка, страхувайки се да погледне пораженията от раната. — Изпитвам радост при мисълта, че току-що сложих край на половия му живот. Как се казва?

— Нарича себе си Тупак Амару — отговори Шанън. — Името на последния цар на инките. Сигурно го е взел, за да впечатлява селяците от планините.

— Перуанските студенти — сети се Джордино.

Отведоха ги надолу по стълбите под храма.

— Вече ги освободих. Смели хлапета. Сигурно вече са вързали партизаните и са ги наредили в очакване да пристигнат представителите на властта.

— Не са партизани, а още по-малко убедени революционери. Повече ми приличат на професионални крадци на древни предмети, които се представят за терористи от „Сияен път“. Те плячкосват скъпоценни антики, които биват продавани на нелегалните международни пазари.

— Амару е на най-ниското стъпало в йерархията — добави Роджърс. — Неговите клиенти са дистрибуторите, у които остава по-голямата част от печалбата.

— Имат добър вкус — отбеляза Пит. — От това, което успях да зърна, тук има натрупана достатъчно първокласна стока, която би стигнала за половината музеи и частни колекционери в света.

Шанън се поколеба за момент, после пристъпи към Пит, прегърна го през врата, придърпа главата му надолу и леко го целуна по устните.

— Ти спаси живота ни. Благодаря ти.

— И неведнъж, а два пъти — добави Роджърс, като разтърси енергично ръката на Пит, докато Шанън все още го притискаше в обятията си.

— Късметът също доста ми помогна — каза Пит с несвойствено за него смущение. Въпреки влажната и сплъстена коса, липсата на грим, мръсната и скъсана блуза върху черния бански костюм и грубите туристически обувки, той усещаше излъчващото се от нея чувствено сладострастие.

— Слава богу, че пристигна тук навреме — каза Шанън, като потръпна.

— Дълбоко съжалявам, че твърде много закъснях, за да спася Док Милър.

— Къде са го отнесли? — попита Роджърс.

— Спрях отрепката, която се канеше да изхвърли тялото му, пред самия вход на храма. Док лежи върху площадката над стъпалата.

Джордино впери поглед в Пит, като го огледа от краката до главата. От очите му не убягнаха множеството рани и драскотини по лицето и ръцете на неговия приятел — резултат от бързото му придвижване през джунглата в мрака. Пред него стоеше човек, който едва се държеше на крака от умора.

— Изглеждаш така, сякаш току-що си завършил триатлон, а после си се строполил върху топ бодлива тел. Като твой домашен лекар препоръчвам да си починеш няколко часа, преди да поемем обратно към лагера край понора.

— Изглеждам по-зле, отколкото се чувствам — бодро каза Пит. — По-късно ще имам достатъчно време да подремна. Сега има по-важни неща. Нямам никакво намерение отново да се правя на Тарзан. Ще се махна оттук със следващия полет.

— Лудост — промърмори полушеговито Джордино. — Няколко часа в джунглата и се скапва.

— Вярваш ли, че наистина можем да излетим оттук със самолет? — недоверчиво попита Шанън.

— Абсолютно — каза Пит. — Дори мога да го гарантирам.

Роджърс го изгледа.

— Само хеликоптер може да кацне и да излети от долината.

Пит се усмихна.

— Точно това имам предвид. Как иначе, смяташ, че Амару, или както там се казва, транспортира ограбените предмети към някое океанско пристанище, за да бъдат изнесени извън страната? Но за това е необходима комуникационна система, така че тук някъде трябва да има радиостанция, която можем да реквизираме и да изпратим зов за помощ.