Клайв Къслър - Златото на инките

Джордино кимна одобрително.

— Звучи добре, при положение, че успеем да я намерим.

Пит погледна надолу към Амару с безизразно лице.

— Той знае къде е тя.

Амару надви болката и изгледа Пит с черни, изпълнени със злоба очи.

— Нямаме радиостанция — изсъска той през стиснати зъби.

— Прощавай, ала не ти вярвам. Къде я държите?

— Нищо няма да ви кажа. — Устата на Амару се изкриви, докато приказваше.

— Може би предпочиташ да умреш? — сухо попита Пит.

— Ще ми направиш услуга, ако ме убиеш.

Зелените очи на Пит бяха студени като високопланинско езеро.

— Колко жени си изнасилил и убил?

По лицето на Амару се изписа презрение.

— Толкова много, че съм им загубил броя.

— Искаш да се ядосам и да те застрелям, така ли?

— Защо не попиташ колко деца съм утрепал?

— Ти просто се самозалъгваш. — Пит извади своя „Колт“, калибър .45 и притисна дулото към лицето на Амару. — Да те убия? Не виждам каква полза ще имам от това. Един куршум през двете очи ще свърши повече работа. Ще останеш жив, но заедно с наскоро придобития недъг ще бъдеш и сляп.

Амару опита да се престори на дързък, ала в студените му черни очи имаше ясно доловим страх, а устните му забележимо потрепваха.

— Ти не говориш сериозно.

— След очите ще дойде ред на капачките на коленете — продължи да обяснява Пит. — После може би ушите или още по-добре носа. Ако бях на твое място, щях да се откажа, докато е рано.

Като видя, че Пит е напълно сериозен и осъзна, че се намира в безизходно положение, Амару се предаде.

— Ще намерите това, което ви трябва, в една кръгла постройка на петдесет метра от храма. Над входа има изсечена маймуна.

Пит се обърна към Джордино.

— Вземи с теб един от студентите да ти превежда. Свържи се с най-близкия участък на перуанската полиция. Дай им местонахождението ни и им разкажи какво се случи. После помоли да изпратят армейско подразделение. В руините може да се крият още от тези типове.

Джордино погледна замислено към Амару.

— Ако изпратя сигнал за помощ по открита честота, приятелчетата на този вманиачен убиец в Лима могат да го прехванат и да изпратят отряд палячовци, преди да пристигне армията.

— Може да се окаже рисковано да се доверим на армията — добави Шанън. — Възможно е един или няколко от техните висши офицери да са замесени в тази история.

— Подкупът — философски заяви Пит — е движещата сила в този свят.

Роджърс кимна.

— Шанън е права. Тук става дума за плячкосване на гробници в огромен мащаб. Печалбите лесно биха могли да достигнат тези от незаконната търговия с наркотици. Който и да стои в дъното на тази операция, не би могъл да си свърши работата, без да даде подкуп на правителствени служители.

— Можем да използваме нашата собствена честота и да се свържем с Хуан — предложи Шанън.

— Хуан?

— Хуан Чако, координаторът за нашия проект от страна на перуанското правителство. Той отговаря за базата ни с припаси в най-близкия град.

— Можем ли да му имаме доверие?

— Мисля, че да — отговори Шанън без колебание. — Хуан е един от най-уважаваните археолози в Южна Америка и водещ учен в областта на културите от Андите. Освен това той е натоварен от правителството да следи за незаконни разкопки и контрабандата на антични предмети.

— Май точно той е човекът, който ни трябва — каза Пит на Джордино. — Намери радиостанцията, свържи се с него и помоли за хеликоптер, който да ни откара обратно на нашия кораб.

— Ще дойда с теб и ще съобщя на Хуан за убийството на Док — предложи Шанън. — Освен това искам да разгледам по-подробно постройките около храма.

— Вземете оръжие и си отваряйте очите на четири — предупреди ги Пит.

— Какво ще правим с трупа на Док? — попита Роджърс. — Не можем да го оставим да се търкаля тук като жертва на пътна злополука.

— Съгласен съм — каза Пит. — Внесете го в храма, за да не стои на слънце и го увийте в няколко одеяла, докато стане възможно да бъде пренесен със самолет до най-близкия съдия-следовател.

— Оставете го на мен — гневно каза Роджърс. — Това е най-малкото, което мога да сторя за един добър човек.

Амару се ухили грозно, ухили се въпреки нечовешката болка, която изпитваше.

— Глупаци, безумни глупаци — презрително изрече той. — Никога няма да се измъкнете живи от Пуебло де лос Муертос.

— Пуебло де лос Муертос означава Град на мъртвите — преведе Шанън.

Останалите изгледаха с отвращение Амару. Той им приличаше на изтощена до смърт гърмяща змия, чиито рани не й позволяват да се свие на кълбо и да нападне. Но за Пит Амару все още беше опасен, ето защо той нямаше намерение да допусне фаталната грешка да го подцени. Зловещият израз на увереност в очите на Амару изобщо не го впечатли.