Клайв Къслър - Златото на инките

— Нямахме намерение нашите перуански студенти да пострадат — каза Чако. — Ответните действия, които сънародниците ми ще предприемат, биха сложили край на бъдещия ни съвместен бизнес.

— Твърде късно е, приятелю. След като разбраха вече, че страданията им се дължат на грабителски синдикат, а не на терористите от „Сияен път“, не можем да им позволим да разкрият това, което са видели. Нямаме друг избор, освен да ги премахнем.

— Нищо подобно нямаше да се случи, ако не бяхте допуснали доктор Келси и Майлс Роджърс да се спуснат в свещения кладенец.

— Нямаше друг начин да ги спра, освен да ги убия пред очите на студентите.

— Изпращането на зов за помощ беше грешка.

— Не и ако искахме да избегнем сериозно разследване от страна на вашите правителствени чиновници. Удавянето им щеше да изглежда подозрително, ако не бяхме взели необходимите мерки за спасяването им. Не можем да си позволим фактът за съществуването на „Солпемачако“ да бъде широко разгласен сред обществеността. Освен това откъде бихме могли да знаем, че НЮМА ще се отзове изневиделица?

— Вярно, навремето никой не би повярвал, че това може да се случи.

Докато Чако говореше, безизразният му поглед се спря на малка каменна статуетка на крилат ягуар, която беше изкопана от долината на мъртвите. Най-сетне той тихо каза:

— Ще уредя нашите наемници от перуанската армия да се спуснат с хеликоптер в Пуебло де лос Муертос до два часа.

— Вярваш ли, че командващият офицер ще се справи със задачата?

Чако се усмихна на себе си.

— Ако не мога да имам доверие на собствения си брат, на кого другиго да имам?

— Никога не съм вярвал във възкресението на простосмъртни. — Пит стоеше вперил поглед в тъмночервената локвичка на площадката над почти вертикалното стълбище, което водеше към дъното на долината. — Но това е най-красноречивият пример, на който съм ставал свидетел.

— Той беше мъртъв — категорично заяви Роджърс. — Стоях до него, както сега стоя до теб, когато Амару го простреля в сърцето. Навсякъде имаше кръв. Ти видя, че лежеше тук. Не можеш да имаш никакво съмнение, че Док беше труп.

— Не си направих труда да извърша аутопсия.

— Добре де, а как си обясняваш кървавата следа от помещението, където Док беше застрелян? Оттам дотук сигурно е изтекъл цял галон 8 8 Галон — мярка за течности = 3,78 л. — Б.пр. .

— По-скоро една пинта 9 9 Пинта — мярка за течности = 0,47 л. — Б.пр. — замислено произнесе Пит. — Ти преувеличаваш.

— Колко дълго смяташ, че тялото е останало тук от момента, в който обезвреди пазача, а после освободи студентите, които дойдоха и го вързаха?

— Най-много четири, може би пет минути.

— И през това време един шестдесет и седем годишен мъртъв старец изприпква надолу по двеста малки, тесни, издълбани в скалата стъпала, разположени под седемдесет и пет градусов ъгъл. Стъпала, които не може да вземе по повече от едно наведнъж, без да падне, а после изчезва, без да пролее капчица кръв. — Роджърс поклати глава. — Худини би позеленял от завист.

— Сигурен ли си, че това е бил Док Милър? — замислено попита Пит.

— Разбира се, че беше Док — заяви изуменият Роджърс. — Кой друг, мислиш, че е бил?

— От колко време го познаваш?

— По име — поне от петнадесет години. Лично — срещнах го едва преди пет дни. — Роджърс изгледа Пит така, сякаш беше някой луд. — Слушай, губиш си напразно времето. Док е един от водещите антрополози в света. За древната американска култура той е това, което Лийки е за африканската праистория. Лицето му е красяло стотици статии в една дузина списания от „Смитсониън“ до „Нешънъл Джиографик“. Той е озвучавал и лично участвал в безброй документални филми за праисторическите хора, показвани по държавната телевизия. Док не беше саможивец, той обичаше да бъде в центъра на общественото внимание. Човек лесно можеше да го познае.

— Просто опипвам почвата — търпеливо обясни Пит. — Няма нищо по-добро от някой невероятен сюжет за умствената гимнастика…

Той млъкна внезапно, когато Шанън и Джордино се появиха тичешком иззад кръглата основа на храма. Дори от тази височина над земята ясно се виждаше, че изглеждат разтревожени. Той почака, докато Джордино преполови стълбите и извика:

— Не ми казвай, че някой ви е изпреварил и е разбил радиостанцията.

Джордино спря и се подпря на стръмното стълбище.

— Не позна — извика той в отговор. — Беше изчезнала. Отмъкната от едно или няколко неизвестни лица.