Клайв Къслър - Златото на инките

— Ей това се казва окуражаваща мисъл — промълви тя.

— Мисля си, че с шест автоматични пушки и пистолета на Дърк ще успеем да устоим срещу първокласна банда от две дузини главорези цели десет минути — навъсено промърмори Джордино.

— Не можем да останем тук и да се бием с въоръжени престъпници — възпротиви се Роджърс. — Те ще ни изпотрепят.

— Освен това трябва да мислим и за живота на онези деца — каза Шанън, която внезапно беше леко пребледняла.

— Преди да изпаднем в мирова скръб — енергично заяви Пит, сякаш нищо на света не го притесняваше, — предлагам да съберем всички и да се изнесем от храма.

— А после какво? — поиска да знае Роджърс.

— Първо, ще потърсим площадката, която Амару е използвал за излитане и кацане на хеликоптери.

— И с каква цел?

Джордино завъртя очи нагоре.

— Познавам това изражение. Той пак замисля някакъв коварен план.

— Нищо сложно — търпеливо каза Пит. — Мисля си, щом бандитите кацнат и хукнат да ни преследват из руините, да вземем на заем техния хеликоптер и да отлетим към най-близкия четиризвезден хотел с освежителна баня.

За миг всички притихнаха, обзети от недоверие. Те гледаха Пит така, сякаш току-що беше слязъл от марсианска космическа капсула. Джордино пръв преодоля смайването и наруши всеобщото мълчание.

— Виждате ли — заяви той ухилен до уши, — нали ви казах!

Само десет минути не достигнаха предположението на Пит за час и половина да се окаже точно. Притихналата долина беше огласена от туптенето на порещи въздуха лопати на носещо витло, когато два перуански военни хеликоптера прелетяха над една седловина между планинските върхове и закръжиха над древните постройки. След кратка рекогносцировка 10 10 Рекогносцировка (от латински: recognosco — отглеждам) — във военното дело е предварителен оглед на позициите на противника в района на предстоящите бойни (или учебни) действия. — Б.пр. на района те се спуснаха върху едно равно място сред руините, на по-малко от 100 метра от предната страна на конусообразната храмова постройка. Войниците се изсипаха бързо през задната врата под въртящите се лопати на витлата и се строиха, като застанаха мирно, сякаш им предстоеше преглед.

Това не бяха обикновени войници, чиято цел беше опазването на мира в страната. Те бяха сбирщина от наемници, които постъпваха на служба при онзи, който им платеше най-много. Под ръководството на командващия офицер, капитан, облечен в неуместна за случая пълна парадна униформа, двата взвода, всеки от по тридесет войника, се строиха в плътна бойна редица, предвождани от двама лейтенанти. Удовлетворен, че редицата е права, капитанът вдигна късо бастунче над главата си и даде знак на офицерите, които се намираха под негово командване, да започнат атаката на храма. После се качи на една ниска стена, за да ръководи неравната битка от това място, което според него представляваше безопасен наблюдателен пункт.

Капитанът извика окуражително на хората си, като ги подкани да щурмуват смело храма по стъпалата. Гласът му отекна сред твърдата акустика на руините. Но той внезапно млъкна, издаде някакъв странен охкащ звук, който прерасна в пристъп на непоносима болка. За един кратък миг той застина, лицето му се изкриви от недоумение, после се приведе напред и полетя от стената, като падна по гръб.

Един нисък, набит лейтенант, облечен в торбеста бойна униформа се втурна към стената и коленичи до падналия капитан, погледна смаяно към погребалния палат, разбрал какво беше станало, отвори уста да изкрещи някаква команда, после рухна върху трупа под него, а последното нещо, което чу, преди да издъхне, беше острият пукот на пушка тип „56-1“.

Залегнал по корем зад малка барикада от камъни върху площадката в горната част на храма, Пит огледа редицата от объркани войници през визьора на пушката и изстреля още четири куршума към редицата, като застреля единствения останал офицер. Численото превъзходство на отряда от наемници не изненада, нито изплаши Пит. В тъмнозелените му очи се четеше непоколебим израз на твърда решимост. Оказвайки съпротива, той отвличаше вниманието на нападателите, за да спаси живота на тринадесет невинни човека. Да стреля просто над главите на войниците, за да забави за момент атаката им, беше безполезна загуба на време. Тези хора бяха дошли, за да избият всички свидетели на едно престъпно деяние. Убий или ще бъдеш убит беше клише, но в този случай то важеше с пълна сила. Тези мъже щяха да бъдат безпощадни.