Клайв Къслър - Златото на инките

Веднага щом останалите излязоха бързо от стаята, той коленичи до Амару.

— Ти се държиш твърде самоуверено за човек в твоето положение.

— Аз ще се смея последен. — Лицето на Амару се изкриви от внезапен пристъп на болка. — Вие се изпречихте на пътя на могъщи хора. Гневът им ще бъде ужасен.

Пит се усмихна с безразличие.

— И преди съм се изпречвал на пътя на могъщи хора.

— Повдигнахте крайчеца на завесата и изложихте на опасност „Солпемачако“. Те ще направят всичко, за да не бъдат разкрити, дори ако това означава да премахнат цяла провинция.

— Не бих казал, че хората в групата, с която работиш, са кротки момчета. Как ги нарече?

Амару млъкна. Той започваше да отпада от шока и загубата на кръв. Бавно, с голяма мъка той вдигна ръка и насочи пръст към Пит.

— Ти си прокълнат. Костите ти ще почиват навеки при чачапойците. — После очите му се замъглиха, затвориха се и той изгуби съзнание.

Пит погледна към Шанън.

— Кои са чачапойците?

— Известни са като Хората от облаците — обясни Шанън. — Култура, предшествала инките, която процъфтявала високо в Андите от 800 до 1400 година от нашата ера. После инките ги покорили. Именно чачапойците са построили този огромен некропол за мъртвите.

Пит се изправи, свали филцовата шапка на пазача от главата си и я пусна върху гърдите на Амару. Той се обърна и влезе в главното помещение на храма, където в продължение на няколко минути разглежда невероятното съкровище от древни чачапойски предмети. Той тъкмо се възхищаваше на голям глинен сандък, в който беше положена мумия, когато дотича Роджърс, който изглеждаше разтревожен.

— Къде каза, че си оставил Док Милър? — попита Роджърс, останал почти без дъх.

— На площадката над външните стъпала.

— По-добре ми покажи.

Пит последва Роджърс навън през сводестия вход. Той спря и втренчи поглед в кървавото петно върху каменната площадка, после погледна нагоре въпросително.

— Кой е преместил тялото?

— Ако ти не знаеш — каза не по-малко озадаченият Роджърс, — как бих могъл да зная аз?

— Погледна ли зад основата на храма? Може би е паднал…

— Изпратих четирима от студентите по археология да потърсят долу. Нямало никаква следа от Док.

— Възможно ли е някой от студентите да го е преместил?

— Проверих. И те са озадачени като нас.

— Труповете не могат да стават и да си отиват — отсече Пит.

Роджърс се огледа наоколо, а после сви рамене.

— Изглежда, този го е направил.

Климатичната инсталация тихо бръмчеше и нагнетяваше прохладен сух въздух в дългата каравана, която служеше за оперативен център на археологическия проект в Чачапоя. А човекът, излегнал се на кожената кушетка, беше много по-малко изтощен от мъжете и жените в Града на мъртвите. Хуан Чако се беше отпуснал и си почиваше, стиснал здраво в ръката си чаша добре изстуден джин с тоник. Но когато от високоговорителя, монтиран зад кабината на шофьора, се разнесе глас, той почти веднага се отърси от обхваналата го леност и се надигна.

— Сейнт Джон вика Сейнт Питър. — Гласът звучеше ясно и отчетливо. — Сейнт Джон вика Сейнт Питър. Там ли си?

Чако тръгна бързо през луксозно обзаведената каравана и натисна бутона за предаване на радиостанцията.

— Тук съм и слушам.

— Включи магнетофона. Нямам време да повтарям и да обяснявам подробно положението.

Чако потвърди, че е разбрал и включи касетния магнетофон.

— Готов съм да приемам.

— Амару и хората му бяха разбити и пленени. В момента археолозите ги държат под охрана. Амару беше прострелян и по всяка вероятност тежко ранен.

Лицето на Чако внезапно помръкна.

— Как е възможно това?

— Единият от мъжете от НЮМА, които отговориха на твоя сигнал за бедствие, избягал по някакъв начин от понора и проследил Амару и хората му до храма в долината, където успял да се справи с нашите пребогато заплатени главорези един по един.

— Що за дявол би могъл да направи това?

— Много опасен и изобретателен дявол.

— Вие в безопасност ли сте?

— За момента.

— В такъв случай нашият план да изплашим и прогоним археолозите от мястото, където събираме предметите, се е провалил.

— Безславно — отговори този, който се обаждаше. — Щом доктор Келси видя древните предмети, приготвени за извозване, веднага прозря какво сме намислили.

— Ами Милър?

— Нищо не подозират.

— Поне нещо е станало както трябва — каза Чако.

— Ако изпратиш въоръжен отряд, преди да напуснат долината — обясни познатият глас, — все още можем да спасим операцията.