Клайв Къслър - Златото на инките

— Откриха ни — произнесе най-накрая задъхано тя, когато светлината започна да приближава към нея.

Роджърс, с набраздено от бръчки и посивяло от изтощение и отчаяние лице, погледна безучастно надолу към приближаващия лъч, без да реагира. Липсата на годен за дишане въздух и потискащият мрак го бяха довели до почти летаргично състояние. Очите му бяха отворени и той все още дишаше и о, чудо, ръцете му все още здраво стискаха фотоапарата. Той изпитваше смътно усещане, че навлиза в тунела от светлина, описван от хората, изтръгнали се от лапите на смъртта.

Шанън почувства как някой сграбчи стъпалото й и в следващия момент, на по-малко от ръка разстояние от нея, от водата изскочи една глава. Фенерчето, насочено към очите й, за момент я заслепи. После то се насочи към лицето на Роджърс. Пит, който веднага разбра чие състояние беше по-тежко, посегна към спомагателния дихателен накрайник, прикрепен към колектора с два вентила на кислородните му бутилки. Той бързо пъхна мундщука между устните на Роджърс. После подаде на Шанън малка резервна бутилка и дихателен накрайник, закачен на колана му.

След няколко дълбоки вдишвания в настроението и физическото им състояние настъпи почти чудодейна промяна. Шанън прегърна силно Пит, а живналият Роджърс така енергично разтърси ръката му, че почти изкълчи китката му. Последваха няколко мига на безмълвна радост. Всички бяха обхванати от еуфорията на облекчението и радостната възбуда.

Едва когато Пит осъзна, че Джордино крещи в слушалките му, настоявайки да му докладва какво става, той обяви:

— Кажи на Док Милър, че намерих заблудените му агънца. Те са живи, повтарям, живи и се чувстват добре.

— Ти си ги намерил? — прогърмя в слушалките на Пит гласът на Джордино. — Живи?

— Малко попребледнели, но иначе в добра форма.

— Как е възможно? — промълви Милър, който все още не можеше да повярва.

Джордино кимна.

— Докторът иска да знае как са останали живи.

— Течението ги е завлякло в една зала с въздушен джоб под свода. Добре че пристигнах навреме. След няколко минути кислородът им щеше да се изчерпи.

Групата, струпана около говорителя, беше смаяна от това съобщение. Ала когато новината достигна до съзнанието им, по всички лица се изписа облекчение и древният град се огласи от радостни викове и ръкопляскания. Милър се извърна, сякаш да избърше сълзи от очите си, а Джордино не преставаше да се усмихва.

Долу в залата Пит с жест посочи, че не може да свали шлема си и да разговаря. Той им показа, че ще трябва да общуват със знаци. Когато Шанън и Роджърс кимнаха, Пит започна да обяснява нагледно начина, по който щяха да се измъкнат.

Тъй като загубилите се водолази бяха изхвърлили цялото си безполезно оборудване, с изключение на маските и компенсационните жилетки, Пит беше уверен, че тримата ще могат да бъдат издърпани без затруднение срещу течението през тесния процеп обратно в главния кладенец с помощта на неговия комуникационен и обезопасителен кабел. Според спецификацията на производителя найлоновият кабел можеше да издържи до триста килограма.

Той подкани с жест Шанън да увие кабела около единия си крак и едната си ръка и да тръгне първа, като диша от малката бутилка. Роджърс щеше да направи същото и да я последва, а Пит щеше да остане последен, достатъчно близо, за да може резервният дихателен накрайник да стига до устата на Роджърс. Щом се увери, че състоянието им е стабилно и дишането им се е нормализирало, Пит се обади на Джордино.

— Ние сме на линия, готови за измъкване.

Джордино замълча и погледна към младите студенти по археология, стиснали здраво обезопасителния кабел, приведени леко, сякаш готови за дърпане на въже. Той огледа лицата им, по които се четеше нетърпение и бързо разбра, че ще трябва да обуздава ентусиазма и възбудата им, ако не искаше да изтеглят водолазите през скалистия проход като парче месо през нащърбена тръба.

— На каква дълбочина се намирате?

— Приборите показват малко повече от седемнадесет метра. Доста по-високо от дъното на понора. Попаднали сме в проход, който се издига около двадесет метра нагоре.

— Ти си на границата — уведоми го Джордино, — но останалите са превишили лимита си за време и налягане. Ще направя изчисления и ще ти съобщя престоите за декомпресия.

— Не ги удължавай. Изпразни ли се малката бутилка, тримата бързо ще довършим останалия в бутилките ми въздух.

— Далеч съм от такава мисъл. Ако не държа тези хлапета за яката, те ще ви издърпат толкова бързо, че ще се почувствате като изстреляни от топ.