Клайв Къслър - Златото на инките

— Постарай се всичко да мине мирно и кротко.

Джордино вдигна ръка, за да даде знак на студентите да започнат да теглят.

— Почваме.

— Жонгльорите и клоуните идат — добродушно отвърна Пит.

Обезопасителният кабел се обтегна и дългото, бавно изтегляне започна. Към шума на течението през прохода се прибави бълбукането на въздушните мехурчета от регулаторите. Тъй като нямаше какво друго да прави, освен да стиска кабела, Пит се отпусна и остави тялото си да бъде теглено срещу потока на подводното течение, който бликаше през тесния процеп като въздух през тръба на Вентури. По-светлата, оцветена от утайка вода в края на прохода сякаш се намираше на мили от него. Той беше загубил представа за времето и имаше усещането, че се намира под водата цяла вечност. Единствено спокойният глас на Джордино помагаше на Пит да не загуби представа за действителността.

— Викай, ако дърпаме много бързо — нареди му Джордино.

— Така е добре — отвърна Пит, като чу как бутилките му за въздух стържат по тавана на прохода.

— Каква, според теб, е скоростта на течението?

— Близо осем възела.

— Не се учудвам, че телата ви оказват такова голямо съпротивление.

— Още шест метра и ще излезем оттук.

Измина минута, може би минута и половина, мъчейки се да се задържат за обезопасителния кабел, блъскани от отслабващата сила на буйния поток, и те се измъкнаха от прохода и се озоваха в облака от утайка, който се стелеше над дъното на жертвения кладенец. След още една минута те бяха изтеглени нагоре, далеч от течението, в прозрачната, бистра вода. Пит вдигна поглед, видя светлината, която се процеждаше през зелената слуз, и изпита невероятно облекчение.

Джордино разбра, че бяха преодолели течението, когато опънът на въжето внезапно отслабна. Той нареди да се преустанови изтеглянето и отново провери данните за декомпресия на портативния компютър. Един осемминутен престой и опасността от кесонна болест за Пит щеше да изчезне, ала на водолазите от археологическата експедиция щяха да бъдат необходими престои с много по-голяма продължителност. Те бяха прекарали долу повече от два часа на дълбочина, варираща от 17 до 37 метра. Те щяха да имат нужда най-малко от два престоя с продължителност повече от час. Колко време би могъл да ги поддържа въздухът, останал в бутилките на Пит? От това зависеше дали щяха да живеят или да умрат. Може би щеше да стигне за десет минути? Петнадесет? Двадесет?

На височината на морското равнище или при налягане една атмосфера нормалното човешко тяло съдържа около един литър разтворен азот. Вдишването на по-голямо количество въздух поради нарасналото налягане под водата увеличава абсорбцията на азот на два литра при две атмосфери (на дълбочина 10 метра), три литра при три атмосфери (на дълбочина 30 метра) и тъй нататък. При спускане под водата повишеното количество азот бързо се разтваря в кръвта. Когато водолазът започне да се издига към повърхността, протича обратният процес, ала този път много по-бавно. С намаляването на водното налягане излишният азот се насочва към белия дроб и се освобождава при издишване. Ако водолазът се издига твърде бързо, нормалното дишане не може да се справи с това и в кръвта, телесните тъкани и ставите се образуват мехурчета азот, които причиняват кесонна болест, широко известна като кесонка — състояние, което е осакатило или убило хиляди водолази през миналия век.

Най-сетне Джордино остави компютъра настрана и се обади на Пит.

— Дърк?

— Чувам те.

— Лоши новини. В бутилките ти не е останал достатъчно въздух, за да могат дамата и нейният приятел да направят престои за декомпресия.

— Нищо ново не ми казваш — отвърна Пит. — Нямаме ли резервни бутилки в хеликоптера?

— Де такъв късмет — изпъшка Джордино. — В бързината преди да излетим от кораба, момчетата от екипажа са натоварили въздушен компресор, но са забравили да сложат допълнителни бутилки за въздух.

Пит погледна през стъклото на шлема си към Роджърс, който все още стискаше своя фотоапарат и правеше снимки. Фотографът вдигна палец, като че ли току-що беше спечелил игра на билярд в кварталната кръчма. Погледът на Пит се спря на Шанън. Тя го гледаше през маската с широко отворени светлокафяви очи, в които се четеше задоволство, сякаш си мислеше, че кошмарът беше свършил и нейният принц щеше да я отведе в замъка си. Тя още не си беше дала сметка, че най-лошото далеч не беше приключило. Едва сега той забеляза, че тя имаше руса коса и се улови, че се опитва да си представи как щеше да изглежда само по бански, без водолазното оборудване.