Клайв Къслър - Златото на инките

Радостните очаквания свършиха почти в момента, в който се бяха зародили. Умът му започна да разсъждава трезво и той заговори в микрофона на шлема:

— Ал, ти каза, че компресорът се намира на борда на хеликоптера.

— Да.

— Спусни ми комплекта с инструментите. Ще го намериш в складовото шкафче на хеликоптера.

— Кажи какво си намислил — подкани го Джордино.

— Вентилите на колектора на бутилките ми за въздух — припряно обясни Пит. — Те са от новия прототип, който НЮМА изпитва. Мога да затворя единия отделно от другия и после да го сваля от колектора, без да изтече въздух от другата бутилка.

— Разбрано, друже — каза Джордино. — Ще разкачиш едната бутилка и ще дишаш от другата. Аз ще изтегля празната и отново ще я напълня с компресора. После ще повторим процедурата, докато изпълним графика за декомпресия.

— Блестяща идея, не мислиш ли? — попита с мрачен сарказъм Пит.

— От жизнено значение, в най-добрия случай — изсумтя Джордино, умело прикривайки въодушевлението си. — Спри на шест и половина метра за седемнадесет минути. Ще ти изпратя комплекта с инструменти по обезопасителния кабел. Надявам се само планът ти да успее.

— При всички положения. — Увереността на Пит изглеждаше искрена. — Надявам се да ме посрещнеш с диксиленд оркестър, който ще свири „В очакване на Робърт Е. Лий“.

— Имай милост към мен — простена Джордино.

Щом хукна към хеликоптера, пред него се изправи Милър.

— Защо спряхте? — попита антропологът. — За бога, човече, какво чакате? Изтеглете ги!

Джордино изгледа антрополога с вледеняващ поглед.

— Изтеглим ли ги на повърхността сега, те ще умрат.

Милър го погледна недоумяващо.

— Ще умрат?

— Кесонката, Док, да сте чували някога за нея?

По лицето на Милър се изписа разбиране и той бавно кимна.

— Съжалявам. Моля да простите на един свадлив стар събирач на кокали. Няма да ви се пречкам повече.

Джордино се усмихна съчувстващо. Той продължи към хеликоптера и влезе вътре, без да подозира, че думите на Милър щяха да се окажат пророчески.

Комплектът с инструменти, който включваше няколко гаечни ключа, чифт клещи, две отвертки и геоложко чукче със заострен край, беше завързан с хлабав моряшки възел за обезопасителния кабел и спуснат с малко въженце. Щом инструментите се озоваха в ръцете на Пит, той стисна комплекта бутилки между коленете си. После сръчно затвори единия вентил и го свали от колектора с помощта на гаечен ключ. Когато едната бутилка за въздух се отдели, той я прикрепи към въжето.

— Вдигай товара — обяви Пит.

За по-малко от четири минути нетърпеливи ръце изтеглиха бутилката със спомагателното въже, свързаха я към пърпорещия компресор с газов двигател и тя започна да се пълни с пречистен въздух. Джордино ругаеше, умилкваше се и молеше компресора да напомпи 3500 фунта въздух на квадратен инч в стоманената бутилка с вместимост 100 кубични фута за рекордно време. Стрелката на манометъра тъкмо беше приближила 1800 фунта, когато Пит го предупреди, че малката бутилка на Шанън е празна, а в неговата са останали само 400 фунта. Тъй като и тримата дишаха от една бутилка, тяхната безопасност беше поставена под въпрос. Джордино спря компресора, когато налягането стигна до 2500 и без да губи време я спусна в понора. Процедурата беше повторена още три пъти, след като Пит и останалите водолази направиха следващия си престой за декомпресия на три метра, което означаваше, че трябваше да прекарат няколко минути в слузта. Цялата операция протече без засечка.

Джордино предвиди достатъчно време, за да избегне всякаква опасност. Той изчака да минат почти четиридесет минути, преди да обяви, че Шанън и Роджърс спокойно могат да изплуват на повърхността и да бъдат изтеглени до ръба на жертвения кладенец. Пит показа пълното доверие, което имаше на своя приятел, като дори не си направи труда да се усъмни в точността на изчисленията, извършени от Джордино. Дамите имаха предимство и Пит препаса през кръста на Шанън ремъка с токата, към която беше прикрепен обезопасителният кабел. Той махна с ръка към лицата, надничащи над ръба, и Шанън пое нагоре към сушата.

Следващият по ред беше Роджърс. Въодушевлението, завладяло го при мисълта, че ще бъде изтеглен от този проклет, гибелен и пълен със слуз кладенец, край който, закле се той, кракът му нямаше да стъпи повече, го накара да забрави за пълното изтощение, последвало разминаването му на косъм със смъртта. Той почувства как в него се разгарят неимоверен глад и жажда и си спомни за бутилката водка, която държеше в палатката си. Прииска му се да я сграбчи, сякаш тя беше светият граал. Той вече се намираше достатъчно високо, за да види лицата на доктор Милър и перуанските студенти по археология. Никога в живота си не беше се чувствал толкова щастлив да види някого. Той беше твърде радостен, за да забележи, че никой от тях не се усмихваше. Ала когато го издърпаха на края на понора, пред очите му, за негово изумление и ужас, се разкри съвсем неочаквана гледка.