Клайв Къслър - Златото на инките

— Всичко изглежда наред. Чуваш ли ме?

— Сякаш се намираш в главата ми — отговори Пит и всички чуха гласа му от говорителя. — А ти мен?

Джордино кимна.

— Ясно и отчетливо. Ще следя оттук графика ти за декомпресия и времето, което ти остава.

— Разбрано.

— Разчитам на теб да ме държиш непрекъснато в течение на положението си и на каква дълбочина се намираш.

Пит уви обезопасителния кабел около ръката си и здраво го стисна. Той намигна на Джордино през стъклото на шлема.

— Добре, хайде да открием представлението.

Джордино махна на четирима от студентите на Милър, които започнаха да развиват макарата. За разлика от Шанън и Майлс, които се бяха спуснали, отблъсквайки се от стените на понора, Джордино беше преметнал найлоновия кабел през ствола на едно изсъхнало дърво, стърчащ на два метра отвъд края на отвесната урва. Това осигуряваше на Пит възможност да се спусне, без да се одраска във варовика.

За човек, който може би изпращаше своя приятел на преждевременна смърт, помисли си Милър, Джордино изглеждаше невероятно спокоен и експедитивен. Той не познаваше Пит и Джордино, никога не беше чувал за тази легендарна двойка. Той не би могъл да знае, че те бяха изключителни мъже, зад гърба на които имаше двадесет години, изпълнени с рисковани начинания под водата. За това време те бяха развили безпогрешен усет за оценка на шансовете им за оцеляване. Той можеше само да стои безучастно, изпълнен от чувство на безсилие и да наблюдава това, което според него беше една напълно безполезна операция. Той се надвеси над ръба и напрегнато се вторачи в Пит, който приближаваше към мръсната пяна на повърхността на водата.

— Как изглежда? — попита Джордино по микрофона.

— Като граховата супа на баба ми — отвърна Пит.

— Не те съветвам да я опитваш.

— Такава мисъл изобщо не ми е минавала през ума.

Никой повече не проговори, докато стъпалата на Пит не се потопиха в мръсната вода. Когато тя се затвори над главата му, Джордино отпусна обезопасителния кабел, за да му осигури свобода на движението. Температурата на водата беше само с около десетина градуса по-ниска от тази в една обикновена гореща вана. Пит започна да диша през регулатора, претърколи се, размаха плавници и се спусна надолу в мрачния свят на смъртта. Нарастващото налягане на водата притисна тъпанчетата на ушите му и той изсумтя в шлема си, за да изравни натиска. Той включи ръчното си фенерче „Бърнс Оушиънографикс Снуупър“, ала лъчът му едва успя да проникне през мрака.

После изведнъж прекоси плътната тъма и се озова в зиналата бездна на кристалночиста вода. Вместо да се отразява във водораслите и да го заслепява, лъчът на фенерчето внезапно се стрелна в далечината. Той изпита мигновено смайване от рязката промяна под слоя от слуз. Чувстваше се така, сякаш плуваше във въздух.

— Имам отлична видимост на дълбочина четири метра — докладва той горе.

— Някаква следа от другите водолази?

Пит бавно заплува в кръг.

— Не, никаква.

— Можеш ли да видиш ясно дъното?

— Доста добре — отвърна Пит. — Водата е прозрачна като стъкло, но е доста тъмно. Мръсната пяна на повърхността спира около седемдесет процента от слънчевата светлина, която стига до дъното. Около стените е малко тъмно и ще се наложи да извърша систематично претърсване, за да не пропусна телата.

— Обезопасителното въже отпуснато ли е достатъчно?

— Дръж го леко опънато, за да не ми пречи, когато се спусна по-дълбоко.

През следващите дванадесет минути Пит обиколи стръмните стени на понора и изследва всяка кухина, като се спускаше така, сякаш се въртеше около гигантски тирбушон. Варовикът, образувал се преди стотици милиони години, беше оцветен от минерали с чудновати абстрактни фигури. Той зае хоризонтално положение и заплува с бавни, отпуснати движения, като движеше лъча на фенерчето наляво и надясно пред себе си. Илюзията, че се рее над бездънна яма, беше поразителна.

Най-сетне той достигна дъното на жертвения кладенец. Липсваше пясък или растителност, то представляваше просто едно неравно парче противна кафява тиня, прорязана от разпръснати на места купчини от сивкави скали.

— Стигнах дъното на малко повече от тридесет и шест метра. Все още няма никакви следи от Келси или Роджърс.

Високо над кладенеца Милър изгледа смаяно Джордино.

— Те трябва да са там долу. Невъзможно е да изчезнат просто така.

Дълбоко долу Пит размаха бавно плавници, като внимаваше да остане на цял метър над скалите и особено над тинята, която само за секунди можеше да се понесе на талази в непрогледен облак и да сведе видимостта до нула. Веднъж разместена, утайката можеше да остане увиснала във водата в продължение на няколко часа, преди отново да се слегне на дъното. Той неволно потръпна. Водата беше станала неприятно студена, докато минаваше през един хладен слой под по-топлата вода на повърхността. Той намали темпото и спря, като увеличи малко подемната сила посредством компенсатора си и зае положение за плуване, при което главата му беше леко наклонена надолу, а плавниците повдигнати нагоре.