Клайв Къслър - Златото на инките

— Хеликоптер! — обяви развълнувано тя, като сочеше на запад, отвъд върховете на дърветата.

Смълчани в очакване, всички присъстващи край понора се заслушаха. Към тях се носеше приглушеното тракане на лопати на витло, порещи въздуха, което с всеки изминал момент ставаше все по-силно. Минута по-късно пред тях се показа тюркоазен хеликоптер, отстрани на който беше изписано „НЮМА“.

Откъде беше дошъл, зачуди се Милър с все по-нарастващо въодушевление. Както личеше, маркировката му не беше на перуанските ВМС. Сигурно беше хеликоптер от гражданската авиация.

Върховете на околните дървета се разлюляха лудешки, когато хеликоптерът започна да се спуска на малката поляна край понора. Шейната за кацане беше все още във въздуха, когато вратата на корпуса се отвори и един висок мъж с чуплива черна коса пъргаво скочи на земята. Той беше облечен в тънък неопренов костюм с шорти за спускане в топли води. Без да обръща внимание на младежите, той се запъти право към антрополога.

— Доктор Милър?

— Да, аз съм Милър.

Непознатият, на чието лице се изписа топла усмивка, протегна загрубялата си ръка.

— А вие кой сте?

— Казвам се Дърк Пит.

— Вие сте американец — заяви Милър, вперил поглед в лицето с остри груби черти, чиито очи сякаш се усмихваха.

— Директор, отговарящ за специалните проекти в Националната агенция за подводни и морски изследвания на САЩ. Доколкото разбирам, двама от вашите водолази са изчезнали в подводна пещера.

— Понор — поправи го Милър. — Доктор Шанън Келси и Майлс Роджърс се потопиха във водата преди близо два часа и все още не са изплували.

Пит приближи до ръба на понора, погледна надолу към застоялата вода и бързо определи, че условията за гмуркане бяха отвратителни. Водата, която в краищата беше слузесто зелена, ставаше катраненочерна в центъра, създавайки впечатление за голяма дълбочина. Липсваха всякакви признаци, че операцията можеше да се окаже нещо повече от изваждане на трупове.

— Не е твърде предразполагащо — замислено произнесе той.

— Откъде дойдохте? — попита Милър.

— НЮМА провежда подводно геологическо проучване край брега, право на изток оттук. Командването на перуанските ВМС се свърза с нас по радиостанцията с молба да изпратим водолази за спасителна операция и ние се отзовахме. Както виждам, ние сме първите пристигнали на мястото.

— Как могат учени океанографи да проведат подводна спасителна операция в някаква адска дупка? — рязко изрече Милър, обзет от внезапен гняв.

— Нашият изследователски кораб разполага с необходимото водолазно оборудване — спокойно обясни Пит. — Аз не съм учен, а морски инженер. Присъствал съм само на няколко занятия за подводно спасяване, но съм доста добър водолаз.

Преди обезсърченият Милър да успее да отговори, двигателят на хеликоптера угасна, лопатите на витлото бавно спряха да се въртят и през вратата се измъкна нисък мъж с широки рамене и масивен гръден кош като на докер, който приближи към тях. Той изглеждаше пълна противоположност на високия жилест Пит.

— Моят приятел и колега Ал Джордино — представи го Пит.

— Здравейте — каза Джордино и само кимна с покритата си с гъста и къдрава тъмна коса глава.

Милър погледна зад тях през предното стъкло на хеликоптера и като видя, че вътре няма други пътници, отчаяно изпъшка:

— Двама, само вие двамата. Господи, ще трябват поне една дузина мъже, за да ги извадят.

Избухването на Милър ни най-малко не подразни Пит. Тъмнозелените му като опал очи, в които сякаш имаше нещо хипнотично, гледаха антрополога с търпеливо разбиране.

— Повярвайте ми, Док — каза той с тон, който правеше всеки по-нататъшен спор излишен. — Ал и аз можем да свършим тази работа.

Само за няколко минути, след кратко съвещание за изготвянето на план, Пит беше готов за спускане в понора. Той си беше сложил водолазен шлем „ЕХО-26“ на „Дайвинг Системс Интернешънъл“ с екзотермичен въздушен регулатор, предназначен за работа в замърсени води. Гнездата на слушалките му бяха свързани към водолазна радиостанция „МК1-0С1“ на „Оушън Текнолъджи Системс“. Освен двете бутилки за кислород, всяка с вместимост 100 кубични фута, които носеше на гърба си, той беше облякъл компенсационна жилетка с цял набор от прибори, показващи дълбочината, налягането на въздуха и посоката според компаса. Докато се екипираше, Джордино свърза дебел найлонов комуникационен и обезопасителен кабел „Кърмантъл“ към слушалките на Пит и токата за аварийно освобождаване на ремъка, закопчан около кръста му. Останалата част от обезопасителния кабел беше навита на голяма макара, монтирана в хеликоптера и свързана към външен говорител. След като провери за последен път екипировката на Пит, Джордино го потупа по главата и заговори в микрофона на комуникационната система.