Клайв Къслър - Сахара

Единственото нещо, което го притесняваше, бе дали парата е с ниско налягане — в противен случай и двамата щяха жестоко да пострадат. Бодигардът спокоен излезе, като затвори люка. Джордино седеше целия мокър от влагата, масажирайки темето си. В мъглата от изпаренията Пит трудно го виждаше.

— Какво става? — попита Джордино.

— Масар и Казим са мошеници. Те са партньори в някаква тъмна операция. Масар плаща на генерала за услуги. Това е повече от очевидно. Но освен това не научих много.

— Следващият въпрос?

— Шшшт.

Пит вдигна рамене и се усмихна:

— С малко усукване на китката.

Сега, вързан противоположно за тръбата, Пит имаше под ръка комплекта ключове, които бе забелязал да стоят закачени на стената. Взе един и опита да развие гайките на фитинга, но той се оказа малък. Взе втори — той идеално пасваше на гайките. Предстоеше най-трудното. Трябваше по някакъв начин да ги развие. Той се напрегна; бяха заяли от ръждата, наложи се да употреби цялата тежест на тялото си и първата подаде. Бавно, с много усилия, Пит успя да извади всички гайки и да освободи фитинга, който свързваше двете части на тръбата. Когато свърши, спря и се обърна към Джордино:

— Всичко е наред. Тръбата е готова за демонтаж. Слава богу, че парата е с ниско налягане. Но трябва много бързо да се освободим и да бягаме, защото ако стоим по-дълго, ще ни задуши.

В синхрон с Джордино Пит отлепи единия край на тръбата и измъкна своята верига, после тази на приятеля си. Боксът се изпълни с пара, която започна да излиза нагоре през люка. Чул шумът и обезпокоен от излизащата пара, бодигардът отвори капака с насочена пушка, за да види какво става. В този момент ръцете на Пит сграбчиха автоматичното му оръжие и го повалиха долу на пода. Джордино през това време пребърка джобовете му и намери ключовете за белезниците. Най-после бяха свободни.

Пит пръв излезе навън, за да разузнае дали няма други хора от екипажа. Машинното отделение бе празно — явно нямаше дежурни, освен гарда.

Пит погледна надолу и подвикна на Джордино:

— Идваш ли?

— Поеми бодигарда! — обади се през мъглата Джордино. — Нямаме причина да оставим бедното копеле да умре в тази дупка.

Пит слезе долу и опипом хвана тялото на припадналия пазач, като го пренесе в машинното отделение и го остави легнал на пода. След това хвана Джордино за китката и го измъкна навън.

— Ръцете ти са като варени джолани — каза Джордино.

— Трябваше да ги опека, когато свалях веригата от горещата тръба — отвърна му Пит в същия тон.

— Да ги превържем с нещо!

— Няма време! — вдигна той изранените си ръце. — Да се измъкваме от кашата, която забъркахме. Няма да трае дълго. Гостите на Масар скоро ще започнат да се оплакват от топлината, по-специално жените, облечени с по-затворени рокли. Ще изпрати хора да видят какво става и ще открият, че сме избягали.

— Тогава е време да напуснем изискано и дискретно.

— Дискретно във всички случаи! — отбеляза Пит, който бе излязъл на външната палуба, която водеше към кърмата на яхтата. През прозорците на салона се виждаха хора, пиейки и разговаряйки във вечерно облекло, безразлични към изтезанията на Пит и Джордино, които лежаха почти под тях долу в машинното отделение.

Той направи знак на Джордино да го последва и те тръгнаха по страничната палуба, надничайки през вратите на отворените каюти, докато стигнаха стълбата. Скриха се в сянката зад стъпалата и започнаха да оглеждат горната палуба. Силно осветена, контрастираща на черното небе, тя изглеждаше като бял килим дневна светлина. Точно там, на горната палуба над главния салон, забелязаха частния хеликоптер на Масар. Той стоеше изоставен, без пазачи наоколо.

— Нашата каляска чака — каза Пит.

— Уморените отплават — съгласи се Джордино. — Ако французинът знаеше, че ще бъде забавляван от двама стари военни пилоти, той никога не би ги допуснал до яхтата си.

— Неговото недоглеждане е нашата съдба — махна Пит с ръка.

Той се покачи по стълбата на горната палуба и внимателно огледа всяко ъгълче за евентуални признаци на живот. Няколкото мъже, които забеляза да се разхождат из каютите си, изобщо не проявяваха интерес какво става навън. Продължи да се движи внимателно по палубата. Достигна хеликоптера и отвори вратата на кабината. В това време Джордино развърза въжетата, които крепяха машината за пода и последва Пит в кабината, като се настани на дясната седалка.

— Я да видим с какво разполагаме — подхвърли Джордино, изучавайки бордните прибори.