Клайв Къслър - Сахара

Тя държеше дебел кожен камшик в едната си ръка с метално топче на края.

— Кое е това място? — започна направо Хопър.

— Тебеца — отговори високият мъж.

— Веднъж ми беше съобщено това. Но къде точно се намира Тебеца?

Отговорът дойде на английски, с лек акцент, по който Хопър се досети, че има работа със северноирландец.

— Тебеца е там, където свършва пустинята и започва адът. Тук се добива злато в мините от осъдени затворници и роби.

— Нещо подобно като в солните мини в Тоудени — каза Хопър, поглеждайки към пушките, насочени в него, докато говореше. — Имате ли нещо против да не пъхате тези пушки в лицето ми?

— Те са необходимост, д-р Хопър.

— Не се безпокойте. Нямаме намерение да крадем вещите. — Хопър прекъсна изречението по средата, очите му щяха да изхвръкнат от орбитите, когато той продължи с учуден тон, почти шепнешком: — Вие знаете името ми?

— Да, ние ви очаквахме.

— Кой сте вие?

— Казвам се Селиг О’Банион и съм главен инженер по производството в мините. — О’Банион се обърна и посочи огромната жена: — Моята дясна ръка е Мелика, което означава кралица. Вие и вашите хора ще получавате заповедите от нея.

Може би изминаха около десет секунди в мълчание, нарушавано само от бавно работещите турбини на самолета, след което Хопър възрази:

— Заповеди, за какво, по дяволите, говорите?

— Вие сте изпратени тук по нареждане на генерал Затеб Казим. Неговото първо желание е да работите тук, в мините.

— Това е отвличане! — протестира Хопър.

О’Банион поклати глава.

— Истинско отвличане, д-р Хопър. Вие и вашият екип учени от ООН няма да бъдете третирани и държани като заложници. Вие ще бъдете принудени да работите в мините на Тебеца, добивайки злато за националния трезор на Мали.

— Вие сте по-нахален и от хлебарка! — започна Хопър, когато Мелика го удари през лицето с нейния тежък камшик. Той се наведе шокиран, опипвайки синината по бузата си.

— Твоят пръв урок като роб, вонящо прасе! — изруга огромната жена. — Започвай сега и няма да говориш, ако не ти наредят!

Тя вдигна камшика, за да удари отново Хопър, но О’Банион я хвана за рамото.

— Леко, жено! Дай му време, за да получи представа за нещата.

Той изгледа останалите учени от екипа, които бяха заобиколили на прилично разстояние Хопър. Очите им изразяваха шок и ужас.

— Искам ги в добро състояние през първия им работен ден.

С неудоволствие Мелика прибра камшика.

— Страхувам се, че много жалиш дебелата им кожа, Селиг, те не са направени от порцелан.

— Вие сте американка? — каза Ева.

Мелика отвърна:

— Правилно, сладурче. Десет години като шеф на надзирателите към женския затвор в Корона, Калифорния. Всеки, който ми е ял попарата, още ме помни.

— Мелика полага специални грижи за жените работнички — каза О’Банион. — Сигурен към, че тя ще положи за вас същите грижи, както за другите жени, които работят тук.

— Вие карате жени да работят в мината? — каза Хопър невярващо.

— Да, определен брой от тях, включително и децата им — отвърна сурово О’Банион.

— Това е безпрецедентно нарушаване на човешките права! — извика Ева ядосано.

Мелика изгледа О’Банион с лукава усмивка.

— Може ли?

Той отвърна:

— Може. Разбира се!

Грамадната жена заби края на камшика в стомаха на Ева и тя се преви. Мелика я събори по гръб и й нанесе още един удар, така че Ева имаше усещането, че е покрита с мокро одеяло. Щеше да остане на земята още дълго, ако Хопър не я беше грабнал през кръста и изправил.

— Скоро ще разберете, че и устната съпротива се наказва — каза О’Банион. — По-добре е да прекарате остатъка от вашето време на земята колкото е възможно по-безболезнено.

Хопър произнесе с определена надежда:

— Ние сме уважавани учени от Световната здравна организация и вие не можете просто да ни екзекутирате без причина.

— Да ви екзекутираме ли, драги докторе? — каза спокойно О’Банион. — Нищо подобно! Ще настояваме да работите до своята смърт.

Планът потръгна, точно както Пит се надяваше. Когато бодигардът го свали обратно в парната кутия, той се показа послушен и сговорчив при поставянето на белезниците и веригата към тръбите, само и само да може да си осигури благоприятна позиция, която да му позволи после да освободи себе си и Джордино. И Пит остана прав, ръцете му бяха вързани така с белезниците, че му позволяваха да ги движи по протежение на цялата дължина на тръбата и да направи опит да я демонтира, като по този начин щеше да освободи и двамата от веригите.