Клайв Къслър - Сахара

— Какви са тези светлини пред борда? — попита Джордино.

Пит не се помръдна, гледайки картата.

— От коя страна на реката?

— От северната.

— Трябва да е Бурем, малък град, който отминахме с яхтата, малко преди да навлезем в замърсените води на реката.

— Къде искаш да се потопим?

— В горното течение на реката, точно където няма резиденти с остър слух.

— Някаква специална причина да бъдем на това място? — попита още веднъж Джордино.

— Днес е събота вечер. Защо да не отидем до града и да проверим дали са започнали да ни търсят?

Джордино сви устни, искаше му се да каже нещо, но се отказа и концентрира вниманието си върху управлението на хеликоптера. Приближавайки средата на реката, той намали газта, снижи машината и бавно започна да се подготвя за потапянето й.

— Приготви ли спасителния пояс?

— Никъде не мърдам без него! — отвърна Пит — Снижавай още.

Два метра над водата Джордино изключи двигателите, затвори резервоара за гориво, изключи и електричеството. Машината на Ив Масар запърха като ранена пеперуда във водата и започна много бавно да потъва. В това време Пит и Джордино вече бяха скочили в реката и плуваха към брега. Никой не видя, нито чу как потъна хеликоптерът.

Това не беше точно просторното фоайе на хотел „Бевърли Хилс“, но за някои, които са били хвърлени два пъти в реката, стояли са полусварени в парна баня и са вървели с изранени стъпала из пустинята в продължение на два часа през нощта, нито един водоем не би могъл да им предложи по-голямо чистилище. Пит установи, че никога досега не беше виждал един мръсен водолаз да изглежда толкова добре.

Имаха усещането, че влизат в пещера. Грапавите глинени стени завършваха в добре измазан с кал под. Една дълга маса, иззидана от бетонни тухли, служеше за бар в средата на помещението. Масата притежаваше толкова гладка повърхност, че чашите, поставени върху нея, се плъзгаха към средата й. Зад описания бар имаше широка полица, закрепена за глинена стена, върху която бяха наредени различни съдове за приготвяне на кафе и чай. В близост до съдовете стояха пет бутилки скъп ликьор с различна вместимост. Те трябва да бяха предназначени за редките туристи, които случайно посещаваха това място, установи Пит, тъй като на мюсюлманите им бе забранено да пият. Срещу едната стена бе поставена малка печка, която явно допълваше комфорта и решаваше проблема с отоплението. Всичко това се смесваше с тежкия мирис, който нито Пит, нито Джордино някога биха определили като камилски. Столовете изглеждаха като подаръци от Армията на спасението. Масите не бяха по-добри — опушени от дима, изгорени от безброй фасове, мръсни, те връщаха във времето на френските колониални дни.

Единственото осветление бяха две електрически крушки, които висяха от една жица в близост до тоалетната, прикована с пирони в гредата. Те светеха слабо, тъй като тяхната енергия бе ограничена от мощността на дизеловия генератор в града. Придружаван от Джордино, Пит седна на една празна маса, като насочи вниманието си към клиентелата. Той установи, че никой не носеше униформа. Помещението бе населено с местни хора, лодкари и рибари, за които Нигер беше препитание; селяни и хора, които изглеждаха като фермери. Не се забелязваше никакво женско присъствие.

Някои пиеха бира, но повечето посръбваха от малки чаши подсладено кафе или чай. След обичайното любопитство към новодошлите, те се върнаха към собствените си разговори или съсредоточиха вниманието си върху една игра, подобна на домино.

Джордино се излегна на масата и измърмори:

— Това ли ти е представата за прекарана приятна вечер в града?

— Във всяко пристанище има буря! — отвърна Пит.

Собственикът, дебело облечен мъж с гъста черна коса и внушителни мустаци, изскочи иззад импровизирания бар и се доближи до масата им. Той стоеше и ги наблюдаваше, без да каже дума, чакайки ги първи да го заговорят.

Пит щракна с два пръста и каза:

— Бира.

Собственикът кимна и тръгна обратно към бара. Джордино го наблюдаваше как взема две бутилки немска бира от лошо затварящия се метален хладилник, след което се обърна въпросително към Пит.

— Имаш ли представа как ще платим?

Пит се усмихна, наведе се под масата, събу лявата си обувка и извади нещо от подметката. След това очите му с хладно изражение зашариха из помещението. Никой от посетителите не изразяваше и слаб интерес към тях двамата. Той внимателно отвори длани така, че да може да го види само Джордино. Между тях лежеше подредена купчина пари — малийска валута.