Клайв Къслър - Сахара

— Последен модел двутурбинен „Екюрей“ — френско производство — отговори Пит. — Не мога да ти кажа коя модификация, но това не е важно, пък и нямаме време да превеждаме всички подробности.

Точно две минути бяха необходими на Пит да пусне двигателите, да освободи спирачките и да задвижи роторните перки за издигане. Като всички пилоти, на него не му беше нужно да разчита френските надписи и приборите, той знаеше за какво служи всеки един. Те бяха универсални и не му създаваха никакви проблеми.

Един човек от екипажа на яхтата се появи и загледа с любопитство към кабината на хеликоптера. Джордино му махна усмихнат от прозорчето и той си остана там, без да прояви някаква тревога.

— Този приятел не може да определи кои сме — каза Джордино.

— Има ли оръжие?

— Не, но неговите приятелчета, застанали до стълбите, не изглеждат твърде дружелюбни.

— Време е да се махаме.

— Всички прибори работят нормално — докладва Джордино.

Пит нямаше за какво да се бави повече. Той си пое дълбоко дъх и отлепи хеликоптера на малка височина от палубата, преди да насочи машината и да я форсира за полет. Веднъж овладял хеликоптера, Пит се издигна на 10 метра, насочи го напред и пое курс към долното течение на реката.

— Накъде се отправяме? — попита Джордино.

— Към мястото, където Руди откри, че утайките замърсяват реката.

— Не сме ли объркали посоката? Ние открихме токсичното вещество на около 100 километра в обратната посока.

— По-добре е да не разлайваме кучетата. Веднага щом бъдем на безопасна дистанция от Гао, ще поема на юг, ще заобиколя през пустинята и отново ще съм на 30 километра от реката.

— Защо не кацнем на летището да вземем Руди и да се измъкнем от тази адска страна?

— По определен брой причини — обясни Пит, — за да прелетим повече от 200 километра. Второ: Масар и неговото протеже Казим ще изпратят своите изтребители и ще ни принудят или да кацнем, или ще ни взривят във въздуха. И това може да стане следващите петнадесет минути. Трето: Казим смята, че сме само двама. Разстоянието, което оставяме между нас и Руди, ще му даде по-голям шанс да се спаси с пробите.

— Това сега ли ти светна, или беше плод на дълбоки терзания? — подхвърли саркастично Джордино.

— Считай го като резултат от дългото ни приятелство и съжителство! — отговори Пит в същия тон.

— Ти да не си прослушван за цирков жонгльор? — изрече сухо Джордино.

— Аз те измъкнах от парната баня и от дяволската яхта, нали?

— За това сега летим през средата на пустинята Сахара, докато останем без гориво. След това ще тръгнем пешком през най-голямата пустиня в света, за да търсим токсичното вещество, което познаваме, но не знаем къде се намира, докато грохнем или ни заловят части от малийските военновъздушни сили, за да ни подложат на мъчения, ако не сме умрели преди това.

— Действително не ти липсва талант за художник на апокалипсиса!

— Тогава остави ме на мира!

— Достатъчно! — отсече Пит. — Веднага щом установим местоположението на замърсяването, ще се отървем от хеликоптера.

— Как, като го потопим в реката? — изгледа го Джордино.

— Ти вече имаш закалка!

— Никакво топене повече в тази шибана река — никакво! — Той поклати глава отрицателно. — Ти си по-смахнат от Уди кълвача.

— Всяка дума е добродетел, всяко движение — сюблимно — подхвърли Пит шеговито и след това съвсем сериозно добави: — Всеки малийски самолет може да ни засече във въздуха. Ако подпалим хеликоптера над реката, те няма да имат отправна точка, откъдето да ни издирват. В такъв случай там където ще бъдем, на север в пустинята, в търсене на токсичния замърсител, Казим едва ли би се сетил да ни търси.

— Измъкна се! — каза Джордино. — Това ти е хубавото.

Пит се наведе и извади картата, закачи я пред себе си и каза:

— Поеми контрола, докато уточняваме курса.

— Разбира се — отвърна с разбиране Джордино, поемайки управлението на хеликоптера.

— Издигни машината до 100 м височина, задръж курса над реката за пет минути и след това направи завой на 260 градуса.

Джордино следваше инструкциите на Пит и изравни височината на 100 метра, преди да погледне надолу. Под него се намираше реката.

— Хубава работа — звездите ли се отразяват във водата или аз не мога да видя къде, по дяволите, отиваме?

— Следвай само тъмните сенки на хоризонта, след като направиш завоя. Ние не искаме да се забием в някоя скала.

Само двадесет минути бяха изминали от техния преход над Гао, преди да се отправят в желаната от тях посока. Бързият хеликоптер на Масар се носеше в нощното небе като фантом — невидим, без навигационни светлини, с Джордино на щурвала, докато Пит извършваше навигацията. Пустинята под тях беше безлична и равна, тук-там изникваха сенките на малки скали или пясъчни възвишения. Това бе почти контраст, тъй като черните води на река Нигер се появиха отново.