Клайв Къслър - Сахара

— Никога не вреди, ако е подготвена срещу пирати или терористи! — усмихна се Пит глупаво.

В същия момент се почука на вратата. Един от хората на Масар влезе и му връчи съобщение.

— Отговорът, господине.

Масар хвърли поглед върху съдържанието на текста и отвърна:

— Предайте моите поздрави и му кажете, че трябва да продължи разследването.

След като човекът напусна, Казим попита:

— Хубави ли са новините?

— Най-вече осветляващи — продължи Масар, — от моя агент в ООН. Изглежда, тези хора са от НЮМА — Вашингтон. Тяхната задача е да намерят източника на химическо замърсяване, което съществува в Нигер, и причинява бърз растеж на червените приливи и отливи след влизането му в океана.

— Фасада — възрази Казим, — нищо повече. Те душат наоколо за нещо, далеч по-значимо от замърсяването. Мисля, че е петрол.

— Главната задача на моя агент в Ню Йорк е да разбере точно това. Той предполага, че може би такава дейност е прикритие, още повече че неговият източник на информация не споделя това.

Казим изгледа Масар с подозрение.

— Надявам се, че няма връзка с форт Фуро?

— Не, разбира се — отговори Масар спокойно. — Моят завод е твърде отдалечен, за да засегне Нигер. Не, това трябва да бъде само твоят, който поради различни несигурни договори си оставил да работи без контрол.

Лицето на Казим стана мораво и безжизнено.

— Ако някой е отговорен за разпространението на химическото замърсяване в Мали, стари приятелю, това си ти.

— Не е възможно — каза спокойно Масар. Той погледна към Пит и попита: — Намирате ли разговора за интересен, г-н Пит?

— Не разбирам за какво говорите.

— Вие и вашият партньор трябва да сте много ценни хора.

— Не е вярно. В момента ние сме само обикновени ваши затворници.

— Какво искаш да кажеш, когато ги наричаш „ценни“? — заинтересова се Казим.

— Моят агент докладва също така, че ООН е изпратил своя отряд за бързо реагиране, за да ги освободи.

Само за секунда Казим изглеждаше объркан, но бързо дойде на себе си.

— Специално подразделение идва тук?

— Вероятно вече е на път. Така че г-н Пит може да се свърже със своя покровител. — Масар хвърли око още веднъж на съобщението. — Според моя агент, той се казва адмирал Джеймс Сандекър.

— Изглежда, нищо не може да ви изненада.

Елегантният салон на яхтата се охлаждаше приятно от въздушния кондиционер, така че Пит се съвземаше след времето, прекарано в металния бокс. Той беше съкрушен от факта, че Масар знае за същността на тяхната мисия. Опитваше се да си представи кой може да е възможният предател, но в съзнанието му беше хаос.

— Добре, добре, ние не сме толкова умни и хладнокръвни, когато ни дърпат чаршафа, нали, приятелю мой? — подхвърли Казим и си наля още една чаша от превъзходното шампанско на Масар. — Къде възнамерявате да се срещнете с отряда за бързо реагиране, г-н Пит?

Пит се опитваше да си придаде изражение на човек, получил амнезия.

Това беше задънена улица. Бе повече от очевидно, че мястото, където ще се осъществи кацането на отряда, е летището Гао. Той се надяваше да изпуснат Гън, но се излъга в надеждите си, че Казим е толкова тъп, както изглежда на пръв поглед и реши да блъфира.

— Летище Гао, там ще кацнат. Трябва да ги чакаме на западния край на пистата.

Казим изгледа Пит за момент, след това внезапно го халоса с барабана на своята „Берета“ по главата, като изкрещя:

— Лъжец.

Пит наведе главата си и закри лицето си с ръце:

— Това е истината. Кълна се!

— Лъжец! — повтаряше Казим. — Пистата на Гао е разположена в посока север-юг, няма западен край.

Пит въздъхна с облекчение и изправи глава много бавно.

— Знаех, че е безполезно да упорствам. Рано или късно щяхте да ме разкриете.

— За съжаление. Има начини да постигна това.

— Добре — каза Пит. — Инструкциите на адмирал Сандекър са, че след като унищожим яхтата, трябва да отидем на юг от Гао, на около 20 километра, в една широка изоставена падина. Хеликоптерът трябва да дойде от Нигерия.

— Какъв е сигналът за опознаване?

— Няма нужда от сигнал. Околността е пустинна. Хеликоптерът ще остане на светлини след кацането и ще бъде разпознат от нас.

— В колко часа ще кацне?

— В четири сутринта.

Казим го изгледа дълго и изпитателно, след което заключи:

— Ако ме лъжете отново, дълбоко ще съжалявате.

Генералът постави пистолета си обратно в кобура и се обърна към Масар.

— Няма време за губене. Трябва да се подготвя за церемонията по посрещането.