Клайв Къслър - Сахара

Много бавно Казим свали насочения пистолет и го прибра. След това се усмихна лукаво.

— Ти разгада мислите му. Ти усети много добре какво всъщност представлява той.

Масар отвърна с галска хитрост:

— Американците наричат това улична интелигентност. Тези хора имат нещо съхранено в себе си, нещо живо. И двамата можем да спечелим, ако ги накараме да говорят.

Казим се надигна от стола си, доближи се до Джордино, вдигна беретата и я насочи в дясното му ухо.

— Да видим дали ще си по-словоохотлив, отколкото беше на твоята яхта.

— Каква яхта? — попита Джордино. Гласът му беше невинен като на дете след причастие.

— Онази, която напуснахте минути преди да се взриви.

— А-а. Онази яхта.

— Каква беше вашата мисия? Защо плавахте по Нигер до Мали?

— Ние изследвахме миграционните навици на дребните малки рибки, като сравнявахме знанията си за тях и времето, по което те изхвърлят хайвера си в горното течение на реката — изръси Джордино.

— А боеприпасите на борда на вашата яхта?

— Боеприпаси? Какви боеприпаси? — вдигна отрицателно рамене той и направи учудваща гримаса. — Не сме имали никакви боеприпаси.

— Забравихте ли за вашето нападение срещу военните патрулни канонерки на Бенин?

— Съжалявам, не сме слушали радио! — тръсна глава Джордино.

— Няколко часа в уютните килии на моята главна квартира в Бамако ще опреснят паметта ти.

— Много нездравословен климат за несговорчиви чужденци, уверявам ви! — каза Масар.

— Спрете да тормозите човека! — каза Пит, поглеждайки Джордино. — Кажи им истината.

Джордино се обърна и изгледа Пит.

— Да не си откачил?

— Вероятно няма да издържиш мъченията. Аз не мога. Мисълта за евентуална болка ме прави безпомощен. Ако не искаш да кажеш на генерал Казим това, което иска, аз ще го направя.

За момент на Джордино му притъмня пред очите, след това се съвзе и изкрещя, изпълнен с гняв:

— Ти си мръсно влечуго! Ти си предател!

Гласните протести на Джордино изведнъж затихнаха, тъй като Казим насочи пистолета си право в лицето му, дори го потърка по бузата, като му причини малка рана. Джордино отстъпи две крачки назад, спря и настръхна като разярен бик. Казим зареди на автоматична стрелба пистолета и го опря между веждите му.

„Стана тя, каквато стана“ хладнокръвно помисли Пит, обезпокоен от горещия темперамент на Джордино. Той направи рязко движение и застана през Казим, като избута зад гърба му Джордино.

— Спрете, за бога!

Незабелязано Масар натисна един бутон, закрепен на малка конзола върху канапето. Преди някой да успее да се обади или направи някакво движение, нахълта малка армия от членове на екипажа. Те хванаха Пит и Джордино и ги повалиха на пода. Пит разбра, че е безполезно да оказва съпротива, но Джордино се мяташе като заклан и псуваше.

— Отведете този обратно в металния бокс до парното! — извика Масар, сочейки с крак Джордино.

Пит видя как те завързаха ръцете на Джордино отзад с един кабел и след това стегнаха кабела около врата му, точно под ухото. Хванаха го под мишниците и го завлякоха към предишния им арест.

Казим насочи оръжието към Пит, който все още лежеше на пода.

— Е, тъй като ти предпочиташ сърдечния разговор пред агонията, защо не започнеш с истинското си име.

Пит се завъртя на една страна и седна.

— Пит. Дърк Пит.

— Трябва ли да ти вярвам?

— Това е име като всяко друго.

Казим се обърна към Масар.

— Претърсихте ли ги?

Масар отвърна:

— Не, те не носеха никакви документи или удостоверения.

Казим погледна Пит. Лицето му беше непроницаемо.

— Вероятно ще можете да ме осветлите защо влязохте в Мали без паспорти?

— Няма проблем, генерале! — пророни думите си Пит. — Партньорът ми и аз сме археолози. Бяхме сключили договор с една френска фондация да изследваме река Нигер за останки от древни плавателни съдове. Паспортите ни изчезнаха, когато нашата яхта беше нападната от един от вашите кораби и потопена.

— Ще станете честни археолози като новородените деца, след като бъдете оковани в металната кутия до парното за два часа. Вие сте твърде устойчиви, безстрашни и арогантни, за да бъдете нещо друго, освен обучени вражески шпиони.

— Каква фондация? — подхвърли Масар.

— „Дружеството на френското историческо наследство“ — отговори Пит.

— Никога не съм чувал за него!

Пит махна безпомощно с ръце.

— Какво мога да кажа?

— Откога археолозите изследват древността със суперлуксозна яхта, оборудвана с ракети и автоматично оръжие? — попита Казим саркастично.