Клайв Къслър - Сахара

— Работата ни е свършена само наполовина — каза той. — Следващото и най-важното е да установим откъде се влива токсичният замърсител в Нигер. Малийците, изглежда, не бързат много да ни нападнат, така че ние ще продължим нашето наблюдение и ще се опитаме да си свършим работата, преди да са хлопнали вратата под носа ни.

— Но как ще предадем резултатите си на Чапман и Сандекър, след като повредиха сателитната ни връзка? — попита Джордино.

— Ще измисля нещо.

Гън се отмести и тръгна, без да говори, към кабината на лабораторията си.

Пит с благодарност предаде румпела на Джордино и отиде до каютата си, за да поспи. Когато се събуди, слънцето беше на една трета зад хоризонта, а температурата с десет градуса по-висока. Един бърз поглед върху радара показа, че канонерката е все още на безопасно разстояние, а самолетите — на половин курс от тяхната база за презареждане. Малийците сигурно мислеха, че плячката е в мрежата. Със ставането Джордино му подаде чаша кафе.

— Кафето трябва да те досъбуди. Хубаво египетско кафе, гарнирано с мед.

— Колко време съм спал?

— Ти беше мъртъв за света за по-малко от два часа.

— Отминахме ли Гао?

— То е на 5 километра зад гърба ни. Ти пропусна да видиш плаващия сал с хубави африканки по бикини, които ми пращаха целувки.

— Ти ще ми ги предадеш.

Джордино щракна с пръсти.

— Това беше най-фантастичното, което съм виждал. Но нека бъдем сериозни.

— Дали Руди още отчита силните токсични нива?

Джордино отвърна:

— Той каза, че концентрацията става по-наситена с всеки изминат километър.

— Ще трябва да свършваме. Той мисли, че сме почти на ръба на откритието.

За момент нещо накара Пит дълбоко да се замисли. Нещо видимо, което рефлектираше от дълбочината на съзнанието му. Джордино винаги познаваше кога Пит напуска реалността и пътува към неизвестни светове. Джордино погледна към него с любопитство.

— Не обичам този поглед.

Пит слезе на земята.

— Само си мислех как да спасим „Калиопа“ от деспотичните преследвачи, които искат да я конфискуват за пиянски оргии.

— И как очакваш да заблудиш окото на Казим?

Пит се усмихна, като цитира Фагин: „Като изпълним дълга си по начин, който не очакват“.

Малко преди залез Гън се обади отдолу.

— Навлязохме в чисти води. Замърсяването току-що изчезна от моите инструменти.

Пит и Джордино извиха глави едновременно и огледаха двата бряга. На това място реката течеше под наклон — от запад на север и от изток към юг. Нямаше никакви селища и гранични пътища. Окото не забелязваше нищо от четирите посоки.

— Пусто — каза Джордино.

Гън също се оглеждаше, като подхвърли:

— Виждате ли нещо?

Джордино отговори:

— Нищо, освен пясък.

Пит направи няколко крачки напред и назад, огледа брега и ръкава, в който бяха навлезли. Радарът показваше, че следящата ги канонерка е спряла и капитанът и неговите офицери вероятно се чудят колко числен е екипажът на „Калиопа“.

Гън заклати глава и отново слезе в лабораторията си.

— Кълна се в бога, че най-високата концентрация на токсини идва от онова място, което току-що преминахме.

Пит и Джордино замълчаха. Те анализираха възможността замърсяването да идва от пустинята.

— Няма ли доказателство за токсичност зад тази точка? — запита Пит.

— Не — отвърна Гън. — Концентрацията по скалата показва, че е точно там, малко преди да навлезем в пясъчния ръкав.

— Синтетичен компаунд не може да се образува по естествен начин. Той трябва да е продукт на някакво радиационно замърсяване и аз ви обещавам да ви докажа, че това замърсяване идва някъде от пустинята.

Пит погледна към звездите и след това канонерката, която упорито ги следваше.

— Нашите кучета упорито ни душат. Ще е по-добре да продължим курса, като се правим, че нищо не забелязваме.

За по-малко от две минути малийската канонерка беше останала далеч зад яхтата. Но това не означаваше, че в скоро време тя няма да ги нападне.

Генерал Казим седна в кожения стол в края на заседателната маса, заобиколен от двама министри на кабинета и неговия военен началник-щаб. На пръв поглед модерните картини върху стените с копринени тапети и дебелият килим създаваха впечатление, че се намират в представителен офис на модерен небостъргач. Единственият недостатък бяха прихлупеният таван и шумът на самолетите.

Елегантно обзаведеният „Еърбъс А-300“ беше само един от няколкото подаръка, които Ив Масар беше направил на Казим в знак на благодарност, че подпомага френския индустриалец да ръководи своя голям бизнес в Мали, без да губи време за преодоляване на бюрократични пречки, които всяка държава би могла да му създаде. Каквото поискаше Масар, Казим го даваше и това щеше да продължи дотогава, докато сметките в чуждите банки на генерала оставаха дебели.