Клайв Къслър - Сахара

— Тъжно е, но ще има усложнения. Канонерката не е единственото бясно куче, пуснато след нас.

— Искаш да кажеш, че има приятели?

— Забелязвам малийски боен самолет, кръжащ в небето източно от нас.

Джордино погледна нагоре.

— Най-новият модел френски „Мираж“. Те са цяло ято. Шест, не, седем на не по-малко от шест километра.

Пит изви отново яхтата и пое курс на запад.

— А забелязваш ли прашния облак зад хълмовете по протежение на бреговата ивица? Мисля, че е конвой военни коли.

— Колко са? — попита Джордино, като пресмяташе какви ракети има в наличност.

— Преброих четири.

— Няма ли танкове?

— Нашата скорост е 30 възела. Дори и да има танкове, те не биха ни достигнали.

— Този път няма да изненадаме никого — каза Джордино, потвърждавайки факта.

— Въпросът, който си поставям, е — кога са научили за нас и кой ги изпраща?

— Затеб Казим?

— Кой още? — попита Джордино. — Кога ни е скроил този номер?

— Ако той е по-умен от оня оперетен адмирал на бенинския флот и иска да конфискува „Калиопа“ за собствено удоволствие, всичко, което той трябва да направи, е да ни изчака да излезем от реката.

Пит замълча и се загледа в широката ленива вода на Нигер, замисляйки спасителен план. Златистожълтото слънце висеше на хоризонта. Покрай тях премина луксозна крайсерска яхта. Няколко човека от екипажа спяха върху чувалите с ориз, а други просто се забавляваха, изтегнати на палубата.

Джордино прекъсна мислите на Пит:

— Не спомена ли, че жената, която срещна в Египет, ще пътува за Мали?

Пит отвърна:

— Тя е биоложка с екип на Обединените нации, който представлява Световната здравна организация. Те щяха да летят до Мали, за да разследват странната епидемия, разпространила се в селищата на пустинята.

— Лошо е, че няма да можеш да се срещнеш с нея — подхвърли Джордино с усмивка, — защото да си седиш под луната на пустинята, прегърнал я нежно и шепнейки мили думи в ухото й.

— Ако това е начин да ме ядосаш, водиш с едно на нула.

— С какво още можеш да забавляваш геоложката?

— Биохимичка — поправи го Пит.

Изражението на Джордино изведнъж стана сериозно:

— Минавало ли ти е през ума, че тя и нейните колеги може би търсят същия токсичен замърсител, който и ние?

— Да. Веднъж.

В този момент Руди Гън изскочи от своята лаборатория. Лицето му беше почти сиво.

— Открих го — извика той триумфално.

Джордино го погледна с недоумение:

— Какво си открил?

Гън не отговори. Той се смееше неистово. Пит схвана почти незабавно.

— Ти си го открил?

— Причинителят за червените приливи и отливи? — възкликна Джордино.

Гън изрече:

— Щастлив съм.

Пит стисна ръката му.

— Поздравления, Руди.

— Аз към почти готов — каза Гън. — Прекарах стотиците проби вода през газ-хроматографа, но не бях проверил вътрешното им съдържание. Когато най-накрая взех и прегледах резултатите от кобалтово покритие върху инструменталната колона, се шокирах, че виждам метал, екстрахиран от синтетични органични замърсители. След няколкочасов експеримент, модификации с тестове, аз идентифицирах екзотично органометален компаунд, който е комбинация на изкуствена синтетична аминокиселина и кобалт.

— Звучи ми като китайски — прекъсна го Джордино. — Каква е аминокиселината?

— Хранителни протеини, които се възпроизвеждат.

— Откъде може да е попаднал в реката? — попита Пит.

— Не мога да кажа — отговори Гън. — Моето предположение е, че синтетичната аминокиселина се получава от генетично инженерство в биотехнологична лаборатория, където отпадъците на водата дълго време са били в съприкосновение с химични и ядрени отпадъци. По този начин се получава една смес, която предизвиква мутантна реакция и е причина за червените приливи и отливи.

— Възможно ли е това, което си открил, да се е получило при подобна ситуация?

Гън отвърна:

— Може би, защото установих високи показатели на радиация във водата. Вероятно те причиняват получаването на този мутантен замърсител. Въпросът е да установим как попада радиацията във водите на реката и това е някъде на територията на Мали. Сигурен съм, че има определена връзка.

Пит не отговори, но погледна отново в радарния екран изображението на малкия боен кораб, все още далеч от тях. Той го завъртя и сканира небето, за да види самолетите. Те все така летяха на определена дистанция, пестейки гориво и наблюдавайки „Калиопа“. Тук реката са разширяваше с няколко километра и той изгуби от погледа си военните коли.