Клайв Къслър - Сахара

Освен че „Еърбъс“ можеше да бъде използван за частни цели на генерала и неговите приближени, той беше също така оборудван и свързан с командния център за военни комуникации. Това позволяваше на Казим да шпионира всички противници от слабата опозиция в парламента в случай, че бъде обвинен в корупция.

Казим слушаше внимателно, докато неговият началник-щаб полковник Сахир Чеик обясняваше подробно унищожаването на двете канонерки на Бенин и военния хеликоптер. След това той показа две фотографии на суперяхтата при нейното преминаваме от морето в реката.

— На първата снимка — обясняваше Чеик, — яхтата се движи с френско знаме, но при влизането си в нашата страна тя пътува под пиратски флаг.

— Какви глупости говориш? — забеляза Казим.

— Ние не знаем — продължи Чеик сконфузено, — но френският посланик се кълне, че неговото правителство не знае нищо за такава яхта, документирана като френска собственост. Що се касае до пиратски флаг, това е една загадка.

— Ти трябва да знаеш откъде идва яхтата.

— Нашите разузнавателни служби не са в състояние да установят нейния производител и страната, където е построена. Нейните линии и конструкция са нестандартни за главните корабостроителници на Америка и Европа.

— Може би китайска или японска — предположи външният министър на Мали Месауд Джерма.

Чеик погали брадата си и намести очилата си.

— Нашите агенти също така са направили справка в корабостроителниците на Япония, Хонконг и Тайван, които проектират подобни яхти със скорост, надвишаваща 50 км в час. Нито една от тях няма представа за производството на подобна яхта.

— Вие въобще нямате никаква информация — каза Казим с учудване.

— Никаква — вдигна ръце Чеик, — сякаш Аллах я е пуснал от небето.

— Една обикновено изглеждаща яхта, която сменя флаговете си като жена дрехите, плава по Нигер Ривър — заключи Казим студено, — унищожава половината военен флот на Бенин с неговия командващ генерал, спокойно навлиза в наши води, без да бъде спряна за митническа и миграционна проверка, а вие седите тук и ми разказвате, че моето разузнаване не може да установи националността на корабостроителя или собственика.

— Съжалявам, генерале — отвърна Чеик нервно. Неговите очи гледаха Казим със студенина. — Може би ще успея, ако ми разрешите да изпратя един агент на дока в Ниамей.

— Това ще ни струва много, ако властите на Нигер разберат, че се месим, когато яхтата спре в дока за презареждане. Последното нещо, от което се нуждаем, е нашият агент да предизвика инцидент.

— Отговаря ли на повиквания по радиото? — попита Джерма.

Чеик поклати глава.

— На всички наши повиквания те мълчат.

Първият човек във военния съвет след Казим — Сейни Гаши, който изглеждаше повече като търговец на камили, отколкото военен, подхвърли:

— Каква е тяхната мисия?

— Това засега е мистерия, която моите разузнавачи не са успели да разрешат — каза язвително Казим.

— Сега те са на наша територия — рече външният министър Джерма. — Защо не са направили опит да ги спрат?

— Бенинският адмирал Матабу се опита и сега лежи на дъното на реката.

— Яхтата е въоръжена с торпедни ракети — отбеляза Чеик. — Ефективността им личи от резултатите.

— Но ние разполагаме с необходимата огнева мощ?

— Те плават нагоре по течението на Нигер — прекъсна ги Казим. — Те не могат да завият и да се върнат на хиляда километра до морето. Изглежда, правят опит да изпълняват някаква задача. Затова ние внимателно ще ги следим с ваш боен самолет, а сухопътната ни артилерия ще ги унищожи. Ще гледаме и ще чакаме. Когато свършат горивото, единствената им надежда за спасение ще бъде да се предадат. Тогава ще отговорят и на нашите въпроси.

— Ще можем ли да опазим нашите хора, които ще бъдат натоварени да прекъснат тяхната мисия? — заинтересова се Джерма.

— Да — отговори бързо Чеик.

Главният пилот излезе от кабината си и помоли за внимание.

— Ние виждаме яхтата!

— Ето. Най-после и ние ще може да видим за себе си тази загадка — каза Казим.

Джордино беше първият, който чу самолетните двигатели. Погледна нагоре и видя един самолет, който летеше на по-малко от 200 метра над реката със запалени светлини, мигащи в синьо. Видимо това беше голям пътнически самолет на малийските въздушни линии. Два или три бомбардировача като ескорт летяха след него. Първоначално изглеждаше, че пилотът се стреми да слезе в реката и да унищожи „Калиопа“. Но на два километра зад нея той се издигна и започна да кръжи в спирала.