Клайв Къслър - Сахара

— Това са сурови мерки!

Казим сряза Джерма със студен поглед:

— Не и за онези, които са нелоялни!

Джерма свали поглед от своя началник. Никой мъж, жена или семейство не смееха да се противопоставят на Казим. Онези, които се опитваха, обикновено не бяха между живите. Казим бавно се успокояваше и съсредоточаваше вниманието си върху събитията, които ставаха в реката.

Там долу беше истински ад. След нападането над „Калиопа“ хвърчаха пръски вода, малки отломки от палубата и не можеше да се види нищо. Яхтата не беше поразена сериозно — имаше дупки на няколко места и беше скъсана котвената верига. Беше повреден и инструменталният панел, който експлодира около Пит. Като по чудо той остана невредим, но усещаше лека болка от кървящата си буза. Не можеше да си прости глупостта, че позволи на малийците да поразят „Калиопа“. Пит дълбоко съжаляваше, задето не успяха с Джордино да преместят торпедните ракети навреме, за да поразят резервоарите с гориво на вражеския кораб. Те бяха съвсем близо до него и той успя да види циферблата на своя стар водолазен часовник „Докса“ от отблясъка на пламъците. И изведнъж стрелбата спря. Пит не можеше да си обясни причината. Той поддържаше зигзагообразен курс, докато малкият боен кораб остана далеч в тъмнината. Сега можеше за малко да се отпусне, тъй като за щастие функционираше радарът, който можеше да засече евентуалната самолетна атака.

Джордино се показа зад него със загрижено лице:

— Добре ли си?

— Изтощен съм като футболен играч. Как сте ти и Руди?

— Няколко куршума префучаха покрай мене, но се отървах. Руди получи цицина на главата си, понеже се удари в стената вследствие на една твоя бърза маневра. Но това не можеше да го спре да продължи работата си.

— Той е мъжко момче.

Джордино запали фенерчето и освети лицето на Пит.

— Знаеш ли, че имаш забито парче стъкло на грозната си мутра?

Пит вдигна едната си ръка от руля и опипа малкото парче стъкло, забито в бузата му.

— Моля те, ти виждаш по-добре, извади го.

Джордино захапа фенерчето между зъбите си, насочи светлината към раната на Пит и внимателно измъкна стъклото. Изхвърли го през борда и отиде до аптечката в кокпита. След това постави лепенка върху лицето му и доволен от своята работа каза:

— Можеш да пътуваш. Още една брилянтна операция, извършена от доктор Албърт Джордино.

— Кой ли ще е следващият ти голям миг в медицината? — попита Пит, като направи широк завой и продължи да плава в тъмнината.

— Защо? Ще ти представя сметката.

— Ще ти изпратя чек.

Гън излезе от люка, носейки кубче лед върху главата си. Те спряха да се шегуват. Гън подхвърли:

— Дали адмиралът ще получи инфаркт, когато разбере какво сме направили с неговата лодка.

— Спокойно. Не мисля, че той очаква да я види някога отново — забеляза Джордино.

— Да я взривим ли? — попита Пит Гън.

— Да почакаме. Все още има време за един изстрел, преди да я потопим.

— Преследват ли ни още самолетите? Радарът показва само един.

Джордино вдигна глава към небето.

— Големият все още ни следи — потвърди той. — Твърде тъмно е, за да забележа ескортиращите бомбардировачи.

— Колко остава до Гао? — попита Гън.

— Около 75 или 80 километра — уточни Пит. — Дори при тази скорост ние няма да можем да видим светлините на града преди час.

— Предвид тези обстоятелства, остави ни сами — каза Джордино и гласът му се покачи две октави, за да преодолее вятъра и да може да се чуе.

Гън настрои портативното радио за връзка.

— Може да ни помогне, ако се опитаме да говорим с тях.

Пит се усмихна в тъмнината.

— Да, мисля, че е време да си разменим любезности.

— Защо не? — продължи Джордино. — Любопитен съм да чуя какво имат да ни кажат.

— Разговаряй с тях, можем да спечелим време и да стигнем Гао — заключи Гън. — Имаме идеалният начин да го направим.

Пит подаде румпела на Джордино, усили микрофона на портативното радио, така че да може да се чува всичко, и започна да говори:

— Добър вечер. С какво мога да ви помогна?

Настъпи кратка пауза. След това един глас отговори на френски:

— Мразя този език — изломоти Джордино.

Пит го погледна и продължи по микрофона на френски:

— Не говорите ли френски?

Гън повдигна вежди.

— Знаеш ли какво каза?

Пит го погледна невинно:

— Казвам му, че не говоря френски.

Гън отбеляза:

— Не, ти току-що му каза, че той не говори френски.

— Каква глупост!

Един глас се обади от микрофона: