Клайв Къслър - Сахара

Пит стоеше ням и трепереше. След това показа лакът и извика:

— Давайте направо, господа. Сега ще видите пиратски кораб и неговата чудесна банда от морски плъхове. Радвайте се на шоуто, но не повреждайте коритото. Ще бъдете избити.

— Това не може да бъде истина — произнесе Джордино, който току-що беше излязъл от машинното отделение. — Приготвил съм торпедните ракети и ако се наложи, ще прекроя крилата на самолета и неговия корпус.

Гън, който стоеше на стола на палубата, сподели:

— Радвам се на вашия хумор, но виждам, че те искат да ни унищожат. Не бива да предприемаме нищо, докато не слязат по-ниско.

— И така, какво ще правим? — попита Джордино.

— Да свалим един самолет като този е все едно да разбутаме гнездо на оси. Казим ще изпрати всичко, с което разполага — аргументира се Гън.

— Надявам се, че това е така — каза Пит, — но няма нищо сложно. След един час ще стане тъмно. Ние ще променим курса, доколкото е възможно, и ще се приближим до Гао, преди Казим да е започнал своята игра. Руди ще излезе и ще започне да плава към брега. След това ти и аз ще започнем стрелба, за да го прикрием. Тогава ще се опитаме да се спасим.

Пит хвърли последен поглед към самолетите. Те все още кръжаха безцелно. Не показаха признаци, че ще атакуват, а още по-малко намерение да правят това сега. Веднъж започнала своя бяг по реката, „Калиопа“ се подчиняваше на ръцете на Пит. В момента той не можеше да си позволи да губи време, за да държи под наблюдение преследвачите. Плаваща със 70 възела скорост в нощта, яхтата изискваше неговата пълна концентрация.

Пит свали пиратския флаг от мачтата и постави нов двуметров, със звездите и райетата — флага на Съединените щати. В същото време той не изпускаше очи от канонерката, която следеше от радарния екран. При скоростта, с която се движеше яхтата и насрещния вятър, знамето на Съединените щати плющеше опънато на мачтата. Пит добре съзнаваше, че нарушава държавната политика, демонстрирайки националната емблема на чужда територия при една нелегална мисия. Държавният департамент щеше да изпадне в ярост при един протест от властите на Мали. Само бог можеше да предвиди скандала, който щеше да избухне в Белия дом. Напрежението нарастваше. Само бледата светлина на звездите се отразяваше върху повърхността на водата. Пит не можеше да се задържи в дълбоките води на реката.

Очите му постоянно следяха екрана на радара и уреда за дълбочина. Той дори не губеше време да следи спидометъра, защото знаеше, че яхтата дава всичко възможно от себе си и се движи с максимална скорост.

Когато малкият малийски боен кораб застана почти в центъра на радарния екран, Пит успя да се скрие в тъмнината. Едва различи ниският му силует, застанал напряко на канала в опит да блокира тяхното измъкване. Нямаше запалени светлини, но той не се съмняваше дори за момент, че екипажът на преследвача е взел на мушка своята цел.

Пит реши да мине на борд и след това да пресече опита на стрелците, преди те да се готови за стрелба. Малийците имаха инициативата, но той беше решил да окаже съпротива на желанието на Казим да унищожи една от най-бързите яхти в света. Генералът не желаеше да бърза. Той все още разполагаше с удобно предимство от няколкостотин километра от дължината на реката, за да спре плаващата яхта.

Пит застана стабилно на палубата и постави ръце на руля в позиция за бързо маневриране. По някаква неизвестна причина шумът от двигателите и кресчендото на вятъра се сляха в ушите му, напомняйки му за последното действие от „Залезът на боговете“ на Вагнер. Всичко, което липсваше, бяха гърмът и светкавиците. И те не закъсняваха.

Малкият боен кораб изпразни цялото си снаряжение и порази „Калиопа“.

От борда на своя самолет Казим изглеждаше шокиран от неочакваната атака. След като дойде на себе си, той изкрещя:

— Кой нареди на капитана на бойния кораб да открива огън?

Чеик погледна смутено:

— Трябва да е действал самостоятелно.

— Нареди му де спре огъня незабавно! Искам тази яхта непокътната и без повреди!

— Да, господине — чинно отвърна Чеик, скочи от седалката си и се втурна в апаратната за съобщения.

— Идиот! — продължаваше Казим. Лицето му бе изкривено от яд. — Ще се изпълняват моите заповеди. Никакви атака, освен ако не съм наредил. Искам капитана и офицерите на кораба да бъдат екзекутирани за неизпълнение на моите команди!

Външният министър Месауд Джерма погледна към Казим с разочарование: