Клайв Къслър - Сахара

— Кой вятър ви довя тук? — измънка тя.

Пит видя гримасата, която тя направи при появата им. Тогава той схвана от огледалото, което висеше зад бара, че външният им вид беше окайващ. И какво ли би си помислил всеки нормален човек, който вижда мъже с мокри, измачкани ризи и шорти, сплъстена коса и небръснати поне от една седмица. Ето защо те простиха учудването й. Пит постави пръст на устните си да мълчи и целуна ръката й, след което напусна безшумно хола. Джордино се поколеба, отправи й нежен поглед и й смигна:

— Казвам се Ал. Обичам ви и ще се върна.

И излезе.

Озовали се на палубата, те започнаха да се оглеждат, за да се ориентират в лабиринта от коридори.

— Ако бях собственик на тази яхта — каза Пит, — щях да си оборудвам офиса и комуникационния център на горната палуба в задната й част, за да се наслаждавам на гледката.

— Аз пък мисля, че искам да се оженя за пианистката.

— Не сега — отвърна предпазливо Пит. — Давай напред, за да проверим вратите и да се ориентираме в обстановката.

Разпознаването на каютите стана лесно. Вратите бяха с метални табелки. Както се досещаше Пит, каютата в края на средния коридор носеше табелка с надпис „Частен офис на г-н Масар“.

— Това трябва да е човекът, който притежава този плаващ дворец — каза Джордино.

Пит не отговори, но с лекота отвори вратата. Всеки офицер на която и да е от по-големите компании на Западния свят би ахнал от почуда, когато види този служебен кабинет на яхта, закотвена в далечен бряг на пустинята. В средата имаше старинна испанска заседателна маса с десет стола, тапицирани със стилна цветна дамаска. Встрани имаше скулптури в естествен размер на Хопи Качина. Таванът беше изписан в иберийски стил. За момент Пит не повярва, че се намира на яхта. Модерна комуникационна система беше монтирана в близост до бюрото. Стаята беше празна и Пит не губеше време. Той се доближи до телефона, седна, като изучаваше целия комплекс бутони и цифри, и след това започна бързо да набира. Когато избра кодовете на страната и на града, той прибави частния телефонен номер на Сандекър. Седна и зачака. След около десет позвънявания не се получи отговор.

— За бога, защо не отговаря? — каза Пит с отчаяние.

— Вашингтон е с пет часа назад от Мали. Сега там е полунощ. Вероятно си е в леглото.

Пит тръсна глава:

— Не и Сандекър. Той никога не заспива, когато чака връзка с такава мисия като нашата.

— Какво ще стане, ако те имат оръжие? — подхвърли Джордино.

— Ще се погрижим за това, като му дойде времето.

Джордино оглеждаше стаята и предметите на индийското изкуство. Най-после един женски глас се обади в слушалката:

— Офисът на адмирал Сандекър.

Пит стисна здраво слушалката и попита:

— Джули?

Частната секретарка на Сандекър Джули Уулф въздъхна:

— О, господин Пит, вие ли сте?

— Да, но не очаквах, че вие ще бъдете в офиса по това време на нощта.

— Никой не е спал, откакто изгубихме връзка с вас. Благодаря на бога, че сте живи. Всички в НЮМА много се тревожим. Господин Джордино и господин Гън добре ли са?

— Те са добре. Адмиралът наблизо ли е?

— Той е на среща с отряда за бързо реагиране на ООН и мислят как да ви измъкнат от Мали. Ще ви свържа веднага.

За по-малко от минута гласът на Сандекър прозвуча заедно с шум от отваряне на врата:

— Дърк?

— Нямам време за дълъг доклад, адмирале. Моля ви, включете на запис.

— Включено е.

— Руди изолира химичния причинител на замърсяването. Той има записани всички данни и се отправи към летището на Гао, където се надява да хване някакъв самолет, за да напусне страната. Ние установихме евентуалното местоположение, откъдето компаундът прониква в Нигер. Всичко това точно е записано в дневника на Руди. Трудността идва оттам, че местоположението е някъде на север в пустинята. Ал и аз оставаме, като ще направим опит да се доберем до там. Междувременно потопихме „Калиопа“.

— Къде сте сега? — попита Сандекър.

— Чувал ли си някога за богат човек на име Масар?

— Ив Масар. Френски магнат. Чувал съм за него.

Преди Пит да успее да отговори, Джордино беше изблъскан до стената от шестима здрави мъже. Той се опита да събори трима от тях.

— Ние сме неканени гости на яхтата на Масар — завърши думите си Пит. — Съжалявам, адмирале, но трябва да си тръгвам.

Пит спокойно окачи слушалката, завъртя стола и видя, че в офиса беше застанал човек, току-що влязъл в кабинета.

Ив Масар беше безупречно облечен в бял костюм с жълта роза на ревера. Едната му ръка беше в джоба на сакото. Той се огледа наоколо, видя разкървавените физиономии на хората от екипажа си вследствие борбата с Джордино. Мълчаливо, пушейки бавно цигарата си „Голоаз“ се опитваше да разбере какво е станало. Пит и Джордино леко се усмихваха.