Клайв Къслър - Сахара

— Добър вечер — каза вежливо Пит.

— Американци или англичани? — заинтересува се Масар.

— Американци.

— Какво правите на моята яхта? — отсече той.

Пит му се усмихна:

— Беше много спешно и трябваше да ползвам вашия телефон. Надявам се, че няма да ме изхвърлите. Ще бъда щастлив да си заплатя разговора и да отстраня повредите на вашата врата.

— Вие можехте да ме помолите, като дойдете на борда на моята лодка, и ползвате телефона като джентълмени.

Тонът на Масар показваше, че той ги счита за примитивни американски каубои.

— Ако бяхме сторили това, вие едва ли бихте поканили такива безупречни чужденци, които внезапно се появяват посред нощ във вашия личен кабинет.

Масар схвана това и им отвърна с усмивка:

— Не. Вероятно не. Вие сте съвсем прави.

Пит взе една писалка от бюрото и написа нещо върху лист хартия. След това го подаде на Масар.

— Може да изпратите сметката на този адрес. Приятно беше да разговаряме с вас, но трябва да вървим по пътя си.

Ръката на Масар се измъкна бавно от джоба му и в нея блесна малък автоматичен пистолет. Той се прицели в Пит.

— Ще настоявам да останете и да се радвате на моето гостоприемство, преди да ви предам на службите за сигурност на Мали.

Джордино го изгледа злобно и му подхвърли:

— Ще ни пратиш ли по едно желязо?

Французинът гледаше Джордино, като че ли беше мечка в зоопарк:

— Да, мисля да ви пусна по един.

Джордино погледна към Пит.

— Виждаш ли, казвах ти същото.

Сандекър се върна в заседателната зала на главната квартира на НЮМА и седна, зареден с малко по-голям оптимизъм, отколкото имаше няколко минути преди това.

— Те са живи — произнесе той окуражено.

Двама мъже бяха седнали отделно на една маса с разгърната карта на западна Сахара и внимателно проучваха докладите на разузнаването относно дейността на армията и службите за сигурност на Мали. Те разбраха Сандекър и му кимнаха одобрително.

— Тогава ние ще продължим рискованата операция, както е планирана — каза по-старшият от двамата — мъж с посивяла, добре подстригана коса, със сини очи и вдъхващо доверие лице.

Генерал Хюго Бок беше далновиден човек, който преценяваше съобразно случая. Войник, притежаващ невероятен брой умения, той беше роден убиец. Бок бе старши командир на малко известния секретен отряд, наречен УНИКРАТТ, абревиатура на една служба за бързо реагиране към ООН. Отрядът се състоеше от хора от девет националности, високо подготвени и владеещи всички бойни похвати и средства. Те изпълняваха секретните и нелегални мисии на Световната организация, за които никъде не се съобщаваше. Генералът бе започнал своята продължителна кариера в германската армия и бе постоянно изпращан като съветник в страните от Третия свят, чийто правителства се нуждаеха от услугите му при революционни ситуации или гранични вражди.

Негов заместник бе полковник Марсел Левант, ветеран с високи бойни отличия от Френския чуждестранен легион. В държанието му имаше аристократична нотка. Завършил Сен Сир — френската военна академия, той бе служил във всички части на света и бе герой от кратката пустинна война срещу Ирак през 1991 г. Лицето му излъчваше интелигентност и притежаваше определена привлекателност. Въпреки че бе почти 36-годишен, стройната му осанка, дългата кестенява коса, широките, но добре поддържани мустаци и сивите очи го правеха да изглежда като току-що дипломиран курсант.

— Имате ли тяхното местоположение? — попита Левант Сандекър.

— Да — отвърна Сандекър, — единият се опитва да се качи на борда на някакъв самолет на летището в Гао, а другите двама са на една яхта в река Нигер, принадлежаща на Ив Масар.

Очите на Левант се отвориха широко, когато чу името:

— А, да. Скорпионът.

— Вие го познавате?

— Само по репутацията му. Ив Масар е международен мошеник, който притежава около два милиарда долара. Наричат го Скорпионът, защото известен брой от неговите съдружници и бизнес партньори мистериозно изчезват, като му оставят солиден капитал и няколко големи и много печеливши предприятия. Смятат го за твърде безскрупулен, без да споменаваме за затрудненията на френското правителство. Вашите приятели не биха могли да намерят по-лоша компания.

— Дали има криминални престъпления? — попита Сандекър.

— Съвсем определено, но той не оставя никакво доказателство, което би го уличило в нарушение на закона. Приятели от Интерпол ми довериха, че имат около метър досие за него.