— От толкова много хора в Сахара — забеляза Бок, — как ли вашите приятели са попаднали на него?
— Ако вие познавахте Дърк Пит и Ал Джордино — произнесе Сандекър, — щяхте да разберете.
— Все още не разбирам защо генералният секретар г-жа Камил одобри операцията по тайното изваждане на вашите хора от НЮМА извън Мали — каза Бок. — Мисиите на нашия отряд са обикновено нелегални и дълбоко засекретени, но само в случай на международни кризи. Не мога да разбера защо спасяването на живота на тримата изследователи от НЮМА е толкова критично.
Сандекър погледна Бок право в очите.
— Повярвайте ми, генерале, вие никога не ще имате мисия, по-важна от тази. Научните данни, които тези мъже са събрали в Западна Африка, трябва да изпратим в нашите лаборатории във Вашингтон при първа възможност. Нашето правителство поради глупави причини, известни само на бога, отказа да се намеси. Хала Камил присърце прие необходимостта от операцията и одобри вашата мисия.
— Мога ли да попитам какви са тези данни? — контрира Левант Сандекър.
Адмиралът поклати глава:
— Не мога да ви кажа.
— Това е работа, касаеща само Съединените Щати.
— Не, тя се отнася до всеки човек, жена, дете, които ходят по земята.
Бок и Левант размениха кръстосани погледи. След малко Бок се обърна към Сандекър:
— Вие твърдите, че вашите хора са в клопка. Този факт прави успеха на операцията крайно труден. Ние отиваме на голям риск, като разделяме нашия отряд, опитвайки се с един куршум да уцелим два заека.
— Да не искате да ми кажете, че не можете да спасите моите хора? — попита Сандекър с учудване.
— Съвсем не — каза Бок.
— Това, което генерал Бок иска да каже — обясни Левант, — е, че ние удвояваме риска, като опитваме да изпълним две мисии едновременно. Елементът на изненадата е само половината от нещата. Ние имаме по-големия шанс да успеем, концентрирайки нашата сила върху спасяването на двамата мъже от яхтата на Масар, тъй като там не очакваме сериозна съпротива. Също така можем да определим точното й местонахождение. Летището е различна история. Ние нямаме представа къде е вашият човек.
— Руди Гън — обяви Сандекър. — Името му е Руди Гън.
— Къде се крие Гън — продължи Левант. — Нашият отряд би изгубил ценно време да го търси. Също така мястото се използва от малийските военновъздушни сили, както и от гражданската авиация. Военното разузнаване сигурно знае за случая. Всякакъв опит за напускане на страната от летището Гао ще бъде изключен.
— Вие искате от мен да направя избор.
— Искаме планиране на непредвидените трудности — каза Левант. — Ние трябва да степенуваме коя от мисиите е на пръв и коя на втори план.
Бок погледна Сандекър.
— Ваш ред е, адмирале.
Сандекър погледна към картата на Мали, разгъната върху масата, втренчи очи в червената линия на река Нигер, която маркираше курса на „Калиопа“. Действително имаше известно колебание в него, за да реши. Химичните анализи бяха с най-голямо значение. Последните думи на Пит останаха на заден план в съзнанието му. Той взе една от пурите, които седяха пред него, и бавно я запали. Гледаше съсредоточено маркировката на Гао върху картата, преди да се обърне към Бок и Левант отново.
— Гън трябва да бъде вашият приоритетен риск — каза той равно.
Бок допълни:
— Съгласен съм.
— Но как можем да сме сигурни, че Гън вече не е уредил напускането на страната?
Левант даде знак.
— Моите сътрудници вече провериха разписанието на полетите. Следващият полет на малийската гражданска авиация или на всеки друг може да бъде след четири дни, считано от днес, в случай, че не бъде анулиран, което рядко се случва.
— Четири дни — повтори Сандекър. Надеждите му внезапно се стопиха. — Няма начин Гън да се крие в продължение на четири дни. Двадесет и четири часа, може би. След това малийските служби за сигурност ще го заловят.
— Освен ако не говори арабски или френски, или случайно да изглежда като местен — каза Левант.
— Няма шанс за това — отговори Сандекър.
Бок придърпа картата на Мали към себе си и посочи с пръст.
— Полковник Левант и отрядът от четиридесет човека могат да бъдат в Гао след двадесет часа.
— Бихме могли, но няма да стане — предпазливо каза Левант. — Двадесет часа, считани отсега, означава, че ние ще пристигнем точно по обяд малийско време.
— Грешката е моя — коригира се Бок, — по никакъв начин не мога да рискувам да пристигнем през деня.
— Да почакаме още малко — каза Сандекър кисело. — Тогава ще увеличим шансовете на Гън да бъде заловен или убит.
Читать дальше