— Има един епидемиологичен екип на Световната здравна организация — занарежда той с делови глас, — който разследва съобщенията за една странна болест в пустинята на Мали.
— Чух за този проект. Беше съобщено за него през времето на моя ежедневен брифинг преди няколко дни. Доктор Франк Хопър ръководи разследването.
— Точно така.
— Хопър е добре известен учен. Каква е твоята намеса в тази мисия?
— Моята задача е да координирам тяхното пътуване и да им осигуря храна, транспорт, лабораторна екипировка — по малко от тези неща.
— Все още не съм наясно какво искаш от мен.
— Бих искал да отзовете доктор Хопър и неговите хора незабавно.
Тя се обърна и го погледна с изненада.
— Защо искаш това?
— Защото са в голяма опасност. Имам сведения от добър източник, че ще бъдат убити от западноафрикански терористи.
— Не мога да повярвам!
— Истина е — каза той сериозно. — Ще бъде поставена бомба в самолета им и той ще експлодира над пустинята.
— За кого работиш? — промълви тя. Гласът й трепереше. — Защо идваш при мен? Защо не предупредиш доктор Хопър?
— Опитах се да се свържа с него, но той отказа всякаква връзка.
— Не можеш ли да помолиш малийските власти да предотвратят атентата и да осигурят защита?
Йерли отговори:
— Генерал Казим гледа на тях като на нежелани чужденци и отказва мерки за тяхната сигурност.
— Щях да съм глупачка, ако не мислех, че има нещо много по-интригуващо в тази история, отколкото просто поставянето на бомба.
Той я погледна право в лицето.
— Повярвай ми, Хала, единствената ми мисъл е да спася доктор Хопър и неговите хора.
Хала искаше безрезервно да му повярва, но дълбоко в сърцето си знаеше, че я лъже.
— Изглежда, през тези дни всеки разследва замърсяване в Мали и всичките спешно искат помощ и евакуация.
Йерли погледна загадъчно, но не каза нищо, очаквайки да продължи.
— Адмирал Сандекър от НЮМА дойде при мен с настоятелната молба да използва нашия отряд за бързо реагиране, за да евакуираме трима от неговите хора, попаднали в ръцете на малийските секретни служби.
— Американците разследват също източник на опасно замърсяване в Мали?
— Да, в частност това е една нелегална операция, но малийското военно разузнаване ги е разкрило.
— Заловени ли са?
— Не, допреди четири часа.
— Къде точно са разследвали?
Йерли изглеждаше разтревожен и Хала улови голямо напрежение в гласа му.
— В река Нигер.
Йерли хвана рамото й и очите му изглеждаха опечалени.
— Искам да зная повече за това.
За момент тя почувства някаква тръпка.
— Те изследваха източника на един химичен компаунд, който е причина за червените приливи и отливи по целия африкански бряг.
— Четох за това във вестниците. Продължавай.
— Казаха ми, че те ползват една яхта с оборудване за химични анализи и извършват това, като вземат непрекъснато проби от реката.
— Дали са го открили? — забеляза той.
— Според адмирал Сандекър, те са определили района, откъдето идва — недалеч от град Гао в Мали.
Йерли не изглеждаше доволен.
— Дезинформация. Това трябва да бъде отговорът. Тази история трябва да е прикритие за нещо друго.
Хала поклати глава.
— За разлика от теб адмиралът никога не лъже, когато се касае за живот.
— Ти каза, че НЮМА седи зад тази операция.
Хала потвърди.
— Не е ли ЦРУ или друга американска разузнавателна служба?
Тя тръсна с ръка и се засмя кисело.
— Ти искаш да кажеш, че твоите скрити разузнавателни източници в Западна Африка нямат никаква представа, че американците работят под носовете им.
— Не говори абсурди. Какви важни тайни може да притежава една такава бедна нация като Мали, които да са привлекателни за американските интереси.
— Трябва да има нещо. Защо не искаш да ми го кажеш?
Йерли гледаше разсеяно и не отговори веднага.
— Нищо… нищо съществено.
Той почука на стъклото, за да привлече вниманието на шофьора.
Шофьорът удари спирачките и спря пред голяма административна сграда.
— Ще си поплачеш ли за мен?
Гласът й беше плътен и изпълнен с желание. Той се обърна и я погледна.
— Истински съжалявам. Ще ми простиш ли?
Нещо се надигна отвътре в нея. Тя тръсна глава.
— Не, Исмаил. Не мога да ти простя. Повече няма да се срещаме. Очаквам писмото с твоята оставка върху бюрото си утре до обяд. Ако не го направиш, ще те изхвърля от ООН.
— Не можеш да бъдеш толкова лоша!
Хала продължи:
— Твоите тревоги не са свързани със Световната здравна организация. Нито пък те е грижа за нея. Ти дори не си лоялен 50% към французите. И понеже това е така, ти работиш единствено за своите финансови интереси.
Читать дальше