Клайв Къслър - Сахара

— А може би от преработващия завод за опасни промишлени отпадъци във форт Фуро? — изпревари Гримес.

Хопър се беше загледал в лулата си.

— Двеста километра на северозапад. Твърде голямо разстояние, за да се пренесе замърсителят чрез вятъра и да попадне в градските кладенци. Това не обяснява високите радиационни стойности. Заводът във форт Фуро не е проектиран да преработва радиоактивни отпадъци. Освен това опасните материали се изгарят. Така че няма начин да проникнат в подпочвените води и след това да стигнат толкова далече, без почвата да абсорбира смъртоносните химикали.

— Окей — каза Ева. — Какъв ще бъде нашият следващ етап от проучването?

— Пакетираме и летим до Кайро, а след това до Париж с нашите проби.

Ева отвърна:

— Съгласна съм. Колкото по-бързо оформим нашето разследване при домашни условия, толкова по-добре.

Хопър се обърна и погледна към Батута, който не говореше нищо, но седеше, слушайки видимо безразличен, докато магнетофонът, поставен под ризата му, записваше всяка тяхна дума.

— Капитан Батута?

— Да, доктор Хопър.

— Ние решихме да отлетим за Египет утре рано сутринта. Съгласен ли сте с това?

Батута пусна широка усмивка и засука единия край на мустаците си.

— Съжалявам, но трябва да остана и да докладвам на моите началници за състоянието в селището. Вие сте свободни да продължите до Кайро.

— Ние не можем просто така да ви оставим тук!

— Има достатъчно бензин в колите. Аз просто ще взема един от ланд ровърите и ще се върна в Тимбукту.

— Това се 400 километра. Знаете ли пътя?

— Роден съм и съм отгледан в пустинята — каза Батута. — Ще тръгна по изгрев и ще бъда в Тимбукту, преди да падне нощта.

— Дали промяната на нашия план няма да ви създаде някакви неприятности с полковник Манса? — попита Гримес.

— Заповедта е да бъда на вашите услуги — каза Батута въодушевено. — Не ми е дадено друго разпореждане. Съжалявам само, че не мога да ви придружа до Кайро.

— Това ни устройва — каза Хопър, ставайки от стола си. — Ние ще натоварим първо нашето оборудване и сутринта ще отлетим за Египет.

Тъй като седянката около огъня се разтури и всички се прибраха по палатките си, Батута се отдели от тях и изключи скрития микрофон. После се доближи до самолета, като подаде сигнал с фенерчето си. Минута по-късно от кабината му слезе пилотът и се представи на Батута.

— Вие ли сигнализирахте? — попита той.

— Трябва да съобщя по радиото в Тебеца и ги предупредя за пристигането.

— И се погрижете да посрещнат доктор Хопър с необходимите почести.

Главният пилот каза уклончиво:

— Неприятно място е Тебеца. Веднъж да предам пътниците, не мисля да оставам повече от необходимото.

— Нарежданията за вас са да отлетите обратно в Бамако — каза Батута.

— Много добре — отвърна главният пилот и направи лек поклон с глава. — Лека нощ, капитане.

Ева си направи кратка разходка, за да подиша чист въздух и се полюбува на звездния небесен килим. Тя се върна точно когато главният пилот се прибираше в кабината, оставяйки Батута сам. Някаква интуиция й подсказа, че ще се случи нещо лошо. Тя тръсна главата си, за да прогони лошите мисли. Какво ли можеше да направи този капитан, за да ги спре. Веднъж озовали се във въздуха, нямаше връщане назад. Те ще се освободят от ужаса, когато изминат пътя към своето приятелски настроено отворено общество. Тя изпита удоволствие от мисълта, че повече няма да се върне по тези места, но нещо дълбоко в душата й я караше да не се чувства толкова сигурна.

— Колко време са били прикачени към нас на опашка? — каза Джордино, търкайки след тричасов сън очите си и гледайки изображението, което показваше радарният екран.

— Засякох ги на около 75 километра зад нас, точно след като влязохме в територията на Мали — отговори Пит. Той стоеше изправен, подпрян странично на румпела, който обикновено държеше с дясната си ръка.

— Забеляза ли тяхното въоръжение?

— Не. Аз засякох траен сигнал от радара, който ми изглеждаше неясен. След това, когато преминахме покрай тях, не забелязах нищо особено, тъй като те продължиха по канала.

— Може би само обикновен патрул.

— Обикновените патрули нямат камуфлажни прикрития.

Джордино анализираше дистанцията от скалата на радара.

— Те не правят опит да ни изтласкат към брега.

— Вероятно пестят време.

— Обикновен малък боен кораб — каза Джордино. — Не се знае как може да се разлети във въздуха.