Клайв Къслър - Сахара

— С всичкия си опит, натрупан през годините, никога не съм виждал толкова много болестни усложнения в един човек. Червеникаво обезцветяване на очите, на ириса и на бялата част на очите; тъканта на кожата — обезводнена и чиста, с бронзов цвят. Кръвни съсиреци в сърдечните клапи, в мозъка и изпражненията. Увредени бъбреци. Тежки увреждания на черния дроб и панкреаса. Много висок хемоглобин. Дегенерация на мастната тъкан. Като съберем всички нарушения на функциите на органите, заедно бихме могли да възпроизведем една неконтролируема психоза.

— Неконтролируема ли? — попита Ева.

— Жертвата бавно е полудявала, тъй като условията лесно са благоприятствали за това, специално увреждането на мозъка, което води до евентуално умопомрачение и агресивност. Като доказателство са проявите на канибализъм.

— Твоята диагноза? — провокира Хопър.

— Смърт от масивна полицитемия вера, заболяване от непознат произход, чиито симптоми са увеличеният брой червени кръвни телца и хемоглобин при циркулация.

В този случай една масивна инфузия на червени кръвни телца предизвиква непоправимо увреждане на системата от вътрешни органи на жертвата, но факторите за образуване на кръвни съсиреци не създават възможност за образуване на големи количества, които да предизвикат спиране на сърцето. Хемофагите, получени из цялото тяло, стават видими по кожата и очите. Това е като да инжектирате тялото на човек с масивна доза витамин B 12който, както знаете, действа специално за произвеждане на червени кръвни телца в организма.

Хопър се обърна към Ева:

— Вие правихте кръвните изследвания. Кажете нещо за самите телца. Поддържат ли нормалното си равнище или съществуват аномалии?

Ева поклати отрицателно глава:

— Не, те се образуват по начин, който досега не сме виждали — почти триъгълни, със спори. Както заключи Гримес, броят им е невероятно висок. Наличността им е обикновено 5,2 милиона червени телца на кубически милиметър кръв за средно възрастен човек. Кръвта на нашата жертва надвишава три пъти този брой.

Гримес каза:

— Мога да добавя също така, че открих доказателство за арсениково отравяне, което също предизвиква смърт рано или късно.

Ева добави:

— Потвърждавам диагнозата на Уорън. Съдържанието на арсеника в кръвните проби е с над нормална концентрация. Също така съдържанието на кобалт е с повишено ниво.

— Кобалт? — скочи Хопър от шезлонга си.

— Не се учудвай — каза Гримес, — витамин B 12съдържа почти 4,5% кобалт.

— Две от вашите констатации съвпадат с моите резултати от анализа на водата в кладенците — каза Хопър. — Има достатъчно арсеник и кобалт във водата, от която пият камилите.

— Подземно проникване — каза Ева, поглеждайки към пламъка на печката, около която бяха насядали. — Потокът вода под земята минава през почви, геологично съдържащи депозити на кобалт и арсеник.

— Ако разчитам на училищните си знания — каза Хопър, — най-общо арсеникът е николит — минерал, смесен с кобалта.

— Това е върхът на айсберга — сдържано каза Гримес. — Комбинацията на двата елемента все още не е достатъчна за създаването на тази бъркотия. Някаква друга субстанция или компаунд действа като катализатор с кобалта и арсеника, за да увеличат нивото на токсичност над обикновеното, което предизвиква увеличения брой кръвни телца. Това звено липсва.

— Вероятно тази субстанция провокира тяхната мутация — допълни Ева.

— Мистерията не е по-сложна, отколкото е — каза Хопър, — но нещо ме връща към моя анализ. Открих високо съдържание на радиоактивност.

— Интересно — каза Гримес заинтригувано, — но в този случай при наличието на нормално ниво на радиация броят на червените кръвни телца щеше да намалее. Не забелязах нещо през време на моето изследване, което да предполага хронични ефекти на радиоактивност.

— Да считаме ли, че проникването на радиация във водата на кладенеца е станало неотдавна? — попита Ева.

— Уместна възможност — потвърди Гримес, — но ние сме твърде далеч от разгадаването на непознатата субстанция — убиец.

— Оборудването ни е ограничено — сподели Хопър, — ако ние търсим нов вид бактерия или някакви комбинации от екзотични химикали, няма да имаме възможността изобщо да идентифицираме случаите тук. Ще трябва да вземем нашите проби за изследване в лабораторията ни в Париж.

— Може би това е синтетичен отпадъчен продукт — подхвърли внезапно Ева, разхождайки се. — Откъде може да идва той? Със сигурност, не оттук.