Клайв Къслър - Сахара

Ева остана тук, гледайки твърде дълго. Накрая събра кураж и се размърда. Доближи се до леглото и докосна каротидната артерия на шията с пръсти. Нямаше пулс. Ръцете бяха вкочанени.

Тя се стресна, чувайки стъпки зад себе си. Обърна се и видя лицата на Хопър и Гримес. Те я заобиколиха и хвърлиха поглед върху трупа. След това някак спонтанно Хопър се засмя. Смехът му отекна в празната къща.

— За бога, Гримес. Вие искахте прясна жертва за аутопсия и тя лежи пред вас.

След като Батута направи последното пътуване в селището с изследователския екип на ООН и пренесе тяхното оборудване за анализ, той паркира мерцедеса встрани от самолета.

Вътрешността на кокпита и на пасажерската кабина бързо се бяха превърнали в пещ от силното слънце и екипажът на самолета се бе разположил на сянка под крилата. Въпреки че те се отнасяха с безразличие по отношение на учените, към Батута изразяваха почит и уважение.

— Напускал ли е някой самолета? — попита Батута.

Главният пилот поклати глава:

— Самолетът е съвсем празен.

Батута му се усмихна. Пилотът беше облечен в летателната униформа с нашивки на ръкава.

— Много добре действате, лейтенант Джемаа. Доктор Хопър налапа въдицата. Взе ви за истинския пилот и не успя да разбере, че екипажът е сменен.

— Благодаря ви, капитане. И благодаря на моята южноафриканска майка, че ме е научила да говоря английски.

— Трябва да използвам радиото за връзка с полковник Манса.

— Ако дойдете на кокпита, аз ще наглася честотата за вас.

Да влезеш в самолетния кокпит, бе все едно да встъпиш в разтопено олово. Поради това лейтенант Джемаа остави страничните прозорци отворени за вентилация. Капитанът седна, докато малийският военен летец търсеше по радиото главната квартира на полковник Манса. След като се свърза, той подаде микрофона на Батута и с благодарност напусна горещия кокпит.

— Тук „Сокол 1“. Приемам.

— Чувам, капитане — прозвуча гласът на Манса. — Можеш ли да разчиташ на кода? Съмнявам се да не ни подслушват вражески агенти. Как е положението?

— Местните хора в Аселар са мъртви. Западняците работят свободно в селището. Повтарям, всички жители на селището са мъртви.

— Онези канибали са се самоизяли, нали?

— Да, полковник. До последната жена и дете. Доктор Хопър и неговите хора считат, че са натровени.

— Имат ли някакво доказателство?

— Не още. Те анализират водата от кладенеца и подготвят аутопсията на жертвите.

— Няма значение. Продължавайте играта с тях. Щом свършат, ще пътуват за Тебеца. Генерал Казим им е подготвил добро посрещане.

Батута добре си представи какво беше планирал генералът за доктор Хопър. Той мразеше големия канадец. Той мразеше всички.

— Ще ги видя, когато пристигнат с музика.

— Приключете важната мисия, капитане, и аз ви обещавам повишение.

— Благодаря, полковник. Сега и винаги на вашите заповеди.

Гримес уреди импровизирана морга в къщата на мъртвия човек, когото Ева беше открила.

Къщата беше най-голямата и най-чистата от всички други постройки в селището. Той направи аутопсия на трупа, намерен в спалнята, докато тя правеше кръвните проби. Хопър извърши химичен анализ от кладенците, снабдяващи града с вода.

Другите членове на екипа анализираха тъканните и костни проби от различни специално подбрани части от тялото на мъртвия.

В една друга къща, точно зад пазарния център, те намериха разбитите ланд ровъри на сафарито, чийто членове бяха изядени. Оставиха намерените коли в сервиза, разположен между селището и самолета, докато капитан Батута се чудеше какво повече да прави тук.

Намирането на трупа на мъртвия и отговорите, които очакваха от изследванията му, не им даваше покой. Те работиха през цялата нощ до вечерта на другия ден, преди да спрат за почивка. Лагерът им беше разположен близо до самолета. След краткия сън, който направиха, хапнаха малко консервирано телешко месо. Екипът на Световната здравна организация стоеше около портативната нафтова печка, за да понесе по-спокойно шейсетградусовия спад на температурата между деня и нощта. В същото време Батута, играейки своята пъклена игра, им предложи силен африкански чай, като ги слушаше внимателно, докато всеки от тях почиваше и сравняваше записките си с другия.

Хопър запали лулата си и се обърна към Уорън Гримес.

— Предполагам, че ти ще започнеш, Уорън, и ще докладваш за твоите резултати от изследвания труп.

Гримес взе бележките си от своите асистенти, погледна от тях за момент и започна.