Клайв Къслър - Сахара

Тя се изправи и заобиколи бюрото си, когато въведоха Сандекър и приятелите му в офиса й в сградата на главната квартира на ООН.

— Адмирал Сандекър, радвам се да ви видя отново.

— Удоволствието е мое, госпожо секретар. — Сандекър се усмихна широко, както винаги в присъствието на красива жена. Той отвърна на здравото й ръкостискане и леко се поклони. — Благодаря, че ни отделихте време.

— Вие сте удивителни, адмирале. Никак не сте се променили.

— А вие изглеждате още по-млада.

Тя се усмихна пленително.

— Оставате комплиментите. И двамата сме прибавили по някоя и друга бръчка. Доста време мина.

— Почти пет години.

Той се обърна и й представи Чапман и Йегър. Хала бегло отбеляза високият ръст на Чапман и странното облекло на Йегър. Беше свикнала да се среща с доста хора от различни националности, облечени най-разнообразно. Тя посочи с малката си ръка отсрещния диван: „Моля, заповядайте“.

— Ще бъда кратък — започна Сандекър без предисловие. — Нужна ми е вашата помощ по спешен проблем, отнасящ се за природно бедствие с размери, заплашващи съществуването на човешката раса.

Тъмните й очи го погледнаха скептично.

— Това са тежки думи, адмирале. Ако това е поредното ужасно предсказание относно парниковия ефект, вече не се поддавам лесно.

— Нещо много по-лошо — отвърна сериозно Сандекър. — Към края на годината по-голямата част от земното население ще е престанала да съществува.

Хала се вгледа в лицата на мъжете, които седяха насреща й. Те бяха решителни и мрачни. Започваше да му вярва. Не знаеше точно защо, но познаваше достатъчно добре Сандекър, за да почувства, че не се шегува, нито пък ще тръгне да се оплаква, че небето ще се стовари отгоре им, ако няма абсолютно научно доказателства за това.

— Продължавай, моля те — каза кратко тя.

Сандекър даде думата на Чапман и Йегър, които разказаха за непрекъснато разрастващия се червен прилив и отлив. Двайсетина минути по-късно Хала се извини и натисна един бутон на телефона за вътрешна връзка на бюрото си.

— Сара, би ли се обадила на посланика на Перу? Кажи му, че е възникнал важен проблем и го попитай дали ще е удобно да отложим срещата до утре по това време.

— Дълбоко уважаваме вашите интереси и ценим времето ви — каза Сандекър и действително го мислеше.

— Значи няма никакво съмнение, че заплахата действително е огромна? — обърна се тя към Чапман.

— Никакво. Ако нищо не спре разливането на червения прилив и отлив на океана, той ще отнеме кислорода, необходим за поддържане живота на земята.

— И то, като изключим от сметката токсичността му — добави Йегър, — която със сигурност ще причини масово унищожение на всичко живо под водата, както и на хората и животните, които се хранят с него.

Тя погледна към Сандекър.

— Защо не свикате конгреса на учените? Правителството, както и Световната общност по въпросите за околната среда несъмнено са загрижени по проблема.

— Има известно безпокойство — отвърна Сандекър. — Представихме доказателствата си пред президента и членовете на Конгреса, но колелото на бюрокрацията се завъртя твърде бавно. Комисии разследват случая и все още няма изгледи да вземат някакво решение, а бедствието е по петите им. Те просто нямат представа колко бързо изтича времето, с което разполагат.

— Разбира се, ние предадохме нашите предварителни изследвания на океанолози и учени, работещи по замърсяването на околната среда — каза Чапман, — но докато не установим точната причина за тази морска чума, никой не може да даде определено разрешение на проблема.

Хала мълчеше. Беше й трудно да се заеме с апокалипсис, особено когато имаше толкова малко време. Чувстваше се безсилна. На поста си Генерален секретар на ООН тя се чувстваше като измислена кралица на въображаемо кралство. Работата й бе да наблюдава спазването на мирните договори и многобройните програми за търговия и подпомагане. Можеше да напътства, но не и да командва. Тя хвърли поглед през масичката към Сандекър.

— Не знам какво бих могла да направя, за да ви бъда полезна, освен да ви обещая сътрудничеството на Организацията по проблемите на околната среда.

Самоувереността на Сандекър нарасна и той направи следващата крачка, произнасяйки думите бавно и отчетливо с ниския си глас, в който се чувстваше напрежение:

— Изпратих кораб с екип от специалисти по река Нигер, за да направят анализ на водата и да се опитат да открият източника на червената експлозия.