Клайв Къслър - Сахара

— И не можем да направим нищо, за да го спрем — призна Чапман. Без пълен анализ на проби от водата мога само да изказвам предположения за химичния състав. Докато Руди Гън търси иглата в купата сено и какво и кой я е хвърлил там, ръцете ни са вързани.

— Какви са последните новини? — запита Йегър.

— Новини от кого? — промърмори Сандекър с пълна уста.

— От нашите трима приятели в Нигер — отвърна Йегър, объркан от привидното безразличие на Сандекър. — Вчера излъчената от тях информация внезапно прекъсна.

Адмиралът се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги подслушва.

— Те се забъркаха в малък спор с два военни кораба и един хеликоптер от флота на Бенин.

— Малък спор ли? — възкликна недоверчиво Йегър. — Как, по дяволите, е станало това? Ранени ли са?

— Може само да предполагаме, че са успели да се отърват — каза предпазливо Сандекър. — За малко щели да завладеят кораба им. Единственият избор, който им оставал, за да запазят неразкрит проекта, бил да се включат в битката. По време на боя апаратурата им за свръзка трябва да е излязла от строя.

— Това обяснява повредата в телеметъра им — успокои се Йегър.

— Сателитните снимки от Националната агенция по сигурността — продължи Сандекър — показват, че са взривили двата плавателни съда и хеликоптера, след което са преминали благополучно границата на Мали.

Йегър потъна в стола си. Гладът му изведнъж премина.

— Те никога няма да излязат от Мали. Влезли са в задънена улица. Аз ръководех компютърен профил на малийското правителство. Военният им лидер има най-лошата харта за правата на човека в Западна Африка. Пит и другите ще бъдат заловени и обесени на първата финикова палма.

— Затова искаме да се срещнем с Генералния секретар на ООН — отвърна Сандекър.

— С какво би могла да ни помогне тя?

— ООН е единствената ни надежда да си върнем благополучно екипа и информацията заедно с него.

— Някак си започва да ми се струва, че експедицията по Нигер не е получила одобрение.

— Не можехме да убедим политиците в неотложността на проблема — каза Чапман с чувство на безсилие. — Те настояваха да се създаде специална комисия по случая. Представи си само! Светът е на прага на изчезване, а нашите видни управници искат да афишират собствената си значимост, докато те самите са обвързани един с друг на своите председателски места и пеят в един глас като църковен хор.

— Дарси иска да каже — поясни Сандекър, усмихвайки се на образния език на Чапман, — че ние обяснихме неотложността на проблема на президента, държавния секретар и няколко конгресмени. Всички те отхвърлиха молбата ни да си стиснем ръцете със западноафриканските нации, за да получим разрешение да анализираме водата на реката.

Йегър се вгледа в него.

— И така, ти тръгна с главата напред и изпрати Пит, Джордино и Гън по дяволите.

— Нямаше друг начин. Часовникът спира. Трябваше да го направим, въпреки неодобрението на правителството. Ако операцията пропадне, ще ни топнат задниците в киселина.

— Нещата са по-лоши, отколкото си мислех.

— Затова имаме нужда от ООН. Без помощта им по всяка вероятност Пит, Джордино и Гън ще потънат в някой малийски затвор, откъдето никога няма да излязат.

— И информацията, от която спешно имаме нужда, ще потъне заедно с тях — каза Сандекър.

Йегър се вгледа тъжно в него.

— Ти си ги пожертвал, адмирале. Доброволно си пожертвал най-близките си приятели.

Сандекър погледна твърдо Йегър.

— Мислиш, че малко съм се борил с дявола, докато взема това решение? Като пресметнеш залога, ти на кого би се доверил за тази работа? Кого би пратил на Нигер?

Йегър разтърка слепоочията си, преди да отговори. Накрая кимна:

— Прав си, разбира се. Те са най-добрите. Ако има някой, който да стори невъзможното, това е Пит.

— Радвам се, че се съгласи с мен — каза дрезгаво Сандекър. Отново погледна часовника си. — По-добре да плащаме и да вървим. Не бих искал генералният секретар Камил да ни чака, не и когато съм готов да падна на колене и да се моля като изгубена душа.

Генералният секретар на ООН Хала Камил бе египтянка и притежаваше красотата и загадъчността на Нефертити. Четиридесет и осем годишна, с черни очи, в които се криеше нещо мистично, с поток от абаносовочерни коси, падащ леко под раменете, и фини черти на лицето, подчертани от безупречния тен, тя бе запазила красотата и младежкия си вид въпреки тежката отговорност на престижния пост. Беше висока и добре оформената й фигура личеше дори под строгия костюм.