Клайв Къслър - Сахара

— Да — съгласи се буквално Хопър, — аз съм учен, но мразя да ме правят на глупак.

— Информацията, която ни липсва — каза Ева, — се спира от капитан Батута. Те затова са го определили да ни охранява.

Гримес погледна към нея.

— Точно така, охо-хо. Вие наливате масло в огъня, момичето ми. Сега, когато изтъкнете това, Батута ще бъде направо сервилен в държанието си с нас.

— Наистина — забеляза Хопър, — той ни води, като ни кара да следваме един утъпкан път, знаейки, че сме на километри от проблема.

Гримес изпи своята сода.

— Ще бъде интересно да видим лицето му, когато му съобщим, че се връщаме в пустинята и започваме всичко отначало.

— Ще се свърже по радиото с полковник Манса, преди думите да се излезли от устата ми.

— Ние можем да го излъжем — каза Ева.

— Да излъжем? По каква причина? — попита Хопър.

— За да го отстраним, за да отстраним всички тях от нашето проучване.

— Слушам.

— Кажете на Батута, че задачата е завършила. Кажете му, че не сме намерили и следа от замърсяване, и се завръщаме в Тимбукту, прибирайки палатките и летейки за дома.

— Вие ще ми липсвате. Какво целите с това?

— По всички предвиждания, екипът ни трябва да запази спокойствие — обясняваше Ева. — Батута ще си вземе довиждане с нас и ние ще излетим. Но няма да летим за Кайро, а ще кацнем в средата на пустинята. Там ще си направим собствен лагер без куче пазач.

На двамата мъже им трябваше няколко секунди, за да осмислят плана на Ева.

— Тогава не е най-доброто — каза Гримес почти апологетично. — Вие не можете просто да кацнете с един реактивен самолет в средата на пустинята. Нуждаете се от почти 1000 метра дължина на пистата.

— Има голям брой места в Сахара, където земята е гладка стотици километри — аргументира се Ева.

— Твърде рисковано — възрази Гримес, — ако Казим подуши това, ще платим скъпо.

Ева изгледа остро Гримес, след това Хопър. Тя засече усмивка по лицето му.

— Това е възможно — каза тя уверено.

— Всичко е възможно, но често не може да се приложи на практика.

Хопър стисна облегалката на своя стол така силно, че едва не я счупи.

— За бога, мисля, че това може да стане.

Гримес погледна към него.

— Не може да си толкова сериозен.

— Но аз съм. Нашият пилот и екипажът му ще си кажат последната дума, разбира се, но опасност няма.

— Ти забравяш нещо — каза Гримес.

— Какво?

— С какво ще се придвижвате след приземяването?

Ева кимна с глава по посока на малък „Мерцедес“ кабрио с допълнителна седалка, доставен от полковник Манса в Тимбукту.

И така, на другия ден те решиха да предупредят капитан Батута за своите намерения.

До този момент капитан Батута не беше докладвал нищо за експедицията на своя началник. Той седеше в своя джип, подслушвайки със стереонаушниците. Те бяха свързани с чувствителни малки микрофони, поставени в другите коли на екипа. Всяка дума, казана от Ева и нейните двама колеги, беше чута, както и всички шеги, шепнения, намеци, оплаквания от работата, догадки и т.н. Батута прослуша и последния разговор — Ева да обяви прекъсването на работата на екипа, Хопър и Гримес да разучат подробно картата на пустинята.

Той веднага реши да телефонира и чрез африканския национален комуникационен сателит набра един номер. Гласът явно се прозяваше:

— Секретарят на главната квартира — окръг Гао.

— Капитан Батута за полковник Манса.

— Един момент, господине — отвърна любезно гласът.

Измина повече от минута, преди гласът на Манса да прозвучи в слушалката.

— Да, капитане.

— Специалистите на ООН планират диверсия.

— Какъв вид диверсия?

— Те ще докладват, че не са открили никакви следи от токсично замърсяване или негови жертви.

— Брилянтният план на генерал Казим да ги задържи далеч от замърсените области беше много успешен — прекъсна го Манса.

— Досега! — отговори Батута. — Доктор Хопър обяви приключването на проекта, след което ще заведе хората си в Тимбукту, откъдето те ще отлетят за Кайро.

— Генералът ще бъде много доволен.

— Не и когато разбере, че Хопър няма намерение да напусне Мали.

— Какво каза? — попита Манса.

— Техният план е да накарат пилота на самолета да ги остави в средата на пустинята близо до номадските селища, за да изследват замърсяването.

Манса мигновено затвори уста.

— Това ще бъде трагедия. Генералът много ще се ядоса.

— Грешката не е наша — каза Батута бързо.

— Ти познаваш неговия нрав. Няма значение дали си виновен, или невинен. Но ние изпълнихме нашия дълг. Сега ме дръж в течение за намеренията на Хопър — нареди Манса. — Аз ще предам твоя доклад лично на генерала.