Клайв Къслър - Сахара

— Не разчитай на това. Дори да е нямало съгледвачи, някой трябва да е засякъл битката на брега.

Гън потупа Пит по рамото и добави:

— Колкото по-бързо стигнем Нигер, толкова по-добре. Ще се оттеглим и сме спасени отново.

— Положително — съгласи се Пит. Той хвърли бърз поглед върху сателитната чиния и комуникационната антена, засегната от изстрелите. — Твърде много време ще ни трябва за контакт с адмирала и изготвяне на пълен доклад.

— Нито пък е възможно лабораторните специалисти на НЮМА да получат моите данни — каза тъжно Гън.

— Много лошо, че няма да може да му разкажем за нашата ваканционна разходка, която за малко щеше да стане кървава баня — допълни Джордино.

— Ние сме пушечно месо, ако не намерим начин да се измъкнем оттук — каза Пит загрижено.

— Изпитвам силно желание да видя лицето на адмирала.

— Ще можеш — провикна се Пит, — ще можеш.

Каква нелепа бъркотия, мислеше си Пит, само за ден и половина, откакто започнаха работа, вече бяха убили поне трима души, свалили един хеликоптер и потопили две канонерки. Всичко в името на човечеството, усмихваше се той със сарказъм. Нямаше време за връщане назад от този момент. Те трябваше да открият замърсителя, преди силите за сигурност на Нигер или на Мали да ги спрат. С други думи, животът им не струваше повече от един скъсан долар. Пит погледна малкия радарен диск зад кокпита. Имаха спасителна връзка въпреки всичко. Дискът не беше повреден и все още работеше. Щеше да бъде дяволски трудно да пътуват нощем по реката или при мъгла без него. Загубата на сателитната навигация означаваше, че трябваше да установят входа на замърсяването на реката, като оставят маркировъчни знаци върху сушата. А те се движеха със скорост около 70 възела. Пит се тревожеше само да не би при тази скорост да опре дъното някъде или да се удари корпусът. За щастие реката беше достатъчно дълбока. Те влязоха в територията на Нигер след 11 минути. Нямаше и следа от сили за сигурност.

Четири часа по-късно те зареждаха с гориво в един док близо до столицата Ниамей. След зареждането и традиционните формалности от страна на западноафриканските имиграционни власти, на тях им беше разрешено да продължат по-нататък. Тъй като улицата на Ниамей около моста над реката беше наименувана на името на Джон Ф. Кенеди, Джордино говореше с бърз весел глас:

— Колкото по-далеч, толкова по-добре. Нещата не са по-лоши, отколкото са в действителност.

— Но не са и добри — обади се Пит от румпела. — И нещата могат да станат като цяло много по-лоши.

Джордино го изгледа:

— Що за глупост? Хората в тази страна не ми изглеждат с намерение да ни вземат за говеждо месо.

— Но тук нещата се нареждат твърде лесно — каза Пит бавно. — Нещата не стават по такъв начин в тази част на света. Естествено, не и в Африка, не след нашата схватка с флота на Бенин. Забеляза ли, че докато си показвахме паспортите и корабните документи на имиграционните власти, нямаше нито един полицай или военен?

— Учудващо — произнесе Джордино, — или улеснена процедура може би.

— Никога. — Пит поклати отрицателно глава. — Обзалагам се, че някой играе някаква игра с нас.

— Ти мислиш, че нигерийските власти знаят за нашата среща с флота на Бенин?

— Слуховете се разпространяват много бързо тук и се обзалагам, че пътуват преди нас. Бенинските военни най-естествено подкрепят правителството на Нигер.

Джордино попита неуверено:

— Тогава защо местните власти не ни арестуваха?

— Нямам представа — изрече Пит със съмнение.

— Сандекър? — предложи Джордино. — Може би той се е намесил?

Пит поклати глава:

— Адмиралът може да е голяма клечка във Вашингтон, но тук не играе.

— Тогава някой иска да получи нещо от нас.

— Мисля, че си на верен път.

— Но какво? — попита Джордино. — Извън данните за замърсяването…

— Освен нас тримата, Сандекър и Чапман, никой не знае целта на нашия проект, освен ако не е изтекла информация, тогава това е нещо друго.

— Какво например?

Пит се замисли:

— Би ли повярвал, ако това е нашата яхта?

— „Калиопа“? — Джордино бе леко разочарован. — Ще трябва да измислиш нещо по-добро от това.

— Не — каза твърдо Пит. — Помисли. Един супермодерен съд, произведен по поръчка, развива скорост 70 възела и е достатъчно мощен, за да порази един хеликоптер и два малки бойни кораба за три минути. Всеки западноафрикански военен лидер ще даде мило и драго да я притежава.

— Окей. Приемам това — каза Джордино. — Но отговори ми. Ако „Калиопа“ е толкова желана, защо не беше конфискувана от властите на Нигер, докато зареждахме в дока на Ниамей?