Клайв Къслър - Сахара

— Европейската сволоч вероятно лежи пияна долу. Тя не подозира нищо.

— Странно. Те като че ли не забелязаха нашето присъствие, нито пък показват някаква реакция към нашите оръжия.

— Стреляй само ако се опитат да бягат — предупреди го Матабу. — Искам да пленя яхтата без повреди.

Кету насочи бинокъла си към Пит.

— Кормчията ми махна с ръка и се усмихва.

— Няма да се смее много дълго — каза Матабу и зъбите му блеснаха. — След няколко минути ще е мъртъв.

— Елате в мрежата ми, казал паякът на трите мухи — мърмореше си Пит под носа, като махаше с ръка и се усмихваше със сарказъм.

— Каза ли нещо? — попита Джордино от вътрешността на ракетната куличка.

— Говоря на себе си.

— Не мога да видя целта от отворите на корпуса — обади се Гън от предната част. — Каква е моята линия на стрелба?

— Бъди готов да удариш стрелците, когато ти подам команда — каза Пит.

— Къде е хеликоптерът? — попита Джордино, който, заслепен от слънцето, спускаше сенника.

— Той кръжи на сто метра откъм кърмата и е на 50 метра над повърхността на водата.

Нямаше никакви полумерки при тяхната подготовка за отбрана. Нито един от тях не се и замисляше за момент, че бойните кораби на Бенин, както и хеликоптерът може да им разрешават да преминат невредими.

Три въоръжени кораба срещу един, но изненадата беше на тяхна страна. Пит забеляза, че офицерът на мостика ги наблюдаваше с бинокъл. Беше му благодарен, че направи грешка, като не разположи двата кораба по ширината на реката, така че всяка картечница да бъде насочена към „Калиопа“. Те я бяха наближили на разстояние пет метра. Пит можеше да види повечето от моряците, въоръжени с автоматични пушки. Пит погледна невинно към Матабу.

— Добър ден — изрече той на френски.

В същото време Матабу му крещеше на френски да спре яхтата и да го вземе на борда. Но тъй като Пит не разбираше нито дума, съчини нещо ново на френски:

— Разрешете ми да ви препоръчам един добър ресторант.

— Какво говори Пит? — попита Джордино Гън.

— Боже господи — възкликна Гън, — той току-що каза можете ли да ми препоръчате хубав ресторант!

Канонерките бавно застанаха отстрани на яхтата, докато Пит държеше спортния съд свободен от скорост срещу течението. Матабу отново му нареди да спре и се приготви за абордаж.

Пит се стремеше да бъде спокоен и да изглежда невъоръжен.

— Предпочитам бутилка „Мартин Рей Шардоне“ — изломоти той на френски.

— Сега пък какво казва? — заинтригува се Джордино.

Гън извика силно:

— Мисля, че си поръча калифорнийско вино.

— Следващото ще бъде бурканче горчица — измърмори Джордино.

— Той трябва да се опитва да ги заблуждава, докато ни оставят на мира.

Върху борда на канонерката лицата на Матабу и Кету изразяваха учудване от това, че Пит им говори на някакъв неразбираем език. Последният му запас от думи на френски попадна в целта:

— Не разбирам суахили. Ще опитате ли на английски?

Матабу стоеше на мостика с нарастващо раздразнение. На него му липсваше чувство за хумор и той отговори на развален английски, който Пит можа да дешифрира с голяма мъка:

— Аз съм адмирал Пиер Матабу, командващ военния флот на Бенин — обяви той помпозно. — Спрете машините и се пригответе за проверка. В противен случай ще издам заповед да ви взривят.

Пит застана смирено и замаха с две ръце, сякаш поздравяваше:

— Да, да, не стреляйте, моля ви, не стреляйте.

Кокпитът 6 6 Кокпит — щурмански мостик. — Бел.ред. на „Калиопа“ доближаваше до кърмата на канонерката на Матабу. Пит спазваше само достатъчна дистанция между двата съда, за да бъде невъзможно за някого, пък бил той и олимпийски скачач на дължина, да се прехвърли при тях. Двама моряци хвърлиха въжета към кила и кърмата на яхтата, управлявана от Пит, но той не направи никакво движение, за да ги хване.

— Завържи въжетата! — нареди Кету.

— Твърде далече са — отвърна Пит. Той вдигна ръка и направи полудъга. — Задръж. Ще заобиколя.

Без да чака отговор, той освободи приготвения тротил под седалката си и обърна румпела така, че спортната яхта бавно изви на 180 градуса около кърмата на канонерката, преди да се изправи и да мине от отсрещната страна на корпуса й. Сега двата кораба бяха на паралелен курс, киловете сочеха течението на реката. Пит забеляза с определено задоволство, че 30-милиметровите картечници не са насочени достатъчно добре, за да поразят кокпита на „Калиопа“.

Матабу погледна Пит, очите му се разшириха, триумфалната усмивка започна да изчезва от дебелите му устни. Кету не можеше да се освободи от някакво лошо предчувствие. Лицето му беше посивяло. Спокойно, все още маневрирайки, Пит изчакваше, докато бойната куличка с ракетите, където бе Джордино, застане на една линия с машинното отделение на канонерката. Държейки едната си ръка на руля, той държеше другата при освободените тротилни гранати, вързани на сноп, изчаквайки удобния момент да ги взриви срещу противника. В същото време разговаряше по микрофона, окачен на врата му: