Клайв Къслър - Сахара

Пит наблюдаваше внимателно речния трафик, надсмивайки се на себе си, че малко се ядосва, когато трябва да се размине с малките лодки или други речни съдове, доближаващи „Калиопа“. Веднъж излязъл от пристана той отпусна за малко ръце, за да раздвижи пръстите си. Беше на румпела в продължение на шест часа и забелязваше, че го наляга умора. Столът му до контролните прибори беше удобен и той се отпусна в него, сякаш бе седнал в седалката на скъп луксозен автомобил.

Джордино се появи с бутилка бира и сандвич от риба.

— Помислих, че се нуждаеш от подкрепа. Не си ял, откакто напуснахме „Саундър“.

— Благодаря. Не можах да чуя дали ми къркори стомаха от шума на двигателите. — Пит освободи румпела на своя приятел и мина встрани до кърмата. — Бъди внимателен с онези баржи, които плават срещу нас. Те риболовуват из целия канал.

— Ще държа широка дистанция от пристана — отвърна Джордино. — Имаме ли вид на хора, които си почиват?

— Ние сме такива, каквито винаги сме били. Някакви съмнения да предизвикваме?

— Вероятно не. Само няколко наблюдения от нигерийските военновъздушни сили и няколко приятелски ръкомахания от минаващи патрулни кораби. В противен случай денят щеше да бъде много скучен.

Джордино хвърли поглед към френския трикольор, опънат на мачтата.

— Много по-добре бих се чувствал, ако се вееше знамето със звездите или някое друго знаме.

— Студена ли е бирата? Сложих я в хладилника преди час.

— Достатъчно студена — отвърна Пит, дъвчейки сандвича. — Какво ли е изследвал Руди?

— Той е кисел и не бива да го закачаш. Може да те наругае.

— Мисля, че мога да го…

Джордино се прозя и се загледа напред.

— Внимателно, защото може да те срита.

Пит се засмя и слезе надолу по стълбите към лабораторията, където беше Руди. Дребното човече се беше надвесил над разпечатката на компютъра и анализираше данни.

— Имаш ли някакъв успех? — попита го Пит.

— В тази страшна река какво ли няма — отвърна Гън. — Тя много по-мръсна от Хъдсън или Джеймс.

— Изглежда сложно — каза Пит, разглеждайки наоколо.

— Откъде взе тази бира?

— Искаш ли една?

— Разбира се.

— Джордино я измъкна от хладилника. Почакай за минута.

Пит излезе и влезе с още една бутилка бира. Гън я пое и каза:

— Окей, да отговоря на въпроса ти. Има три ключови елемента при нашия изследователски подход. Първият изисква механизиран микроинкубатор. Аз използвам това съоръжение, за да вадя малки проби от речната вода заедно с други, съдържащи проби от червения прилив и отлив, които получавам от брега. Микроинкубаторът след това оптично показва растежа на динофлагелатите. След няколко часа компютърът ми показва с каква активност става размножаването и колко голям е растежът на определена малка площ. Малка игра с числата е вероятният причинен резултат, по който се ориентираме колко близо сме до решаването на проблема.

— Значи причинителят на червения прилив и отлив не идва от Нигерия.

— Цифрите показват, че източникът е по-нагоре по течението на реката.

Гън накара Пит да се обърне към една двойка кутии с формата на кубове. Те бяха приблизително с размери на малък телевизор, но без капаци откъм страната, където би трябвало да бъдат екраните.

— Тези два уреда са за определяне на замърсената сфера, както казах, или за комбинация от сфери, която стои зад нашия проблем. Първият е газ-хроматограф/масспектрометър. С него обикновено се идентифицират взетите речни проби, като се поставят вътре. Системата след това автоматично екстрахира и анализира съдържанието. Резултатите се обработват от нашите бордни компютри.

— Какво точно ти показва този уред?

— Той определя синтетично органичните замърсители, включително разтворители, диоксини и редица други химични компаунди. По този начин, момчето ми, се надявам да проникна в химията на компаунда, която предизвиква мутация и стимулира червения прилив и отлив.

— А ако замърсителят е метал?

— Тогава ползваме втория уред — плазма/масспектрометъра — каза Гън, посочвайки втория уред. — Неговата цел е автоматично да определи всички метали и техните елементи, които могат да се съдържат във водата.

— Изглежда подобен на другия — забеляза Пит.

— В основата си принципът е същият, но технологията е различна. На всеки два километра аз отново поставям проби, за да ги проверя.

— И какво показва вторият уред?

Гън направи пауза за миг, след което продължи:

— Че в река Нигер се съдържат половината от металите, познати на човека — от медта до живака, злато и сребро, дори уран. Всички концентрации са в естествените допустими граници. Няма да е лесно да отсеем най-важното — забеляза Пит.