Клайв Къслър - Сахара

— Става дори по-лошо — допълни Чапман, — седемдесет процента от целия нов кислород се получава от диатоми, тънки растителни форми, подобни на водораслите, които живеят в морето. Всички вие знаете същността на фотосинтезата още от училище. Задушаващата токсичност на динофлагелатите, когато те растат на групи и цъфтят в червения прилив и отлив, убива диатомите. Няма диатоми, няма кислород. Трагедията е, че ние приемаме количеството кислород за гарантирано и никога не мислим за плъзгавото неравновесие на това количество, създавано от растенията, което превръщаме във въглероден двуокис, а това може да се окаже последната ни въздишка.

— Не съществува ли възможност малките морски товари да не се самоизяждат? — попита Джордино.

Чапман поклати глава.

— Загубите при тях са десет смъртни случая към едно раждане.

— Евентуално не спада ли нивото на прилива и отлива и той не се ли разсейва? — заинтригува се Гън. — Трябва напълно да изчезва, когато по-хладните водни потоци влязат в съприкосновение с динофлагелатите.

Сандекър допълни:

— За съжаление, нещата не се осъществяват при нормални условия. Мутиращият микроорганизъм, с който се занимавам, изглежда имунизиран към промените в температурата на водата.

— Това означава ли, че няма надежда да се спре червеният прилив и отлив? Нима в такъв случай Африка ще загине и изчезне?

— Не, ако той изчезне от само себе си — отговори Чапман.

— Като безбройно клониращи франкенщайновци, динофлагелатите се репродуцират с астрономически цифри. Първоначално от няколко хиляди на галон вода, те достигат почти милиарди. Един растеж, който никога досега не е забелязван. И това прави в момента тяхното размножаване неуправляемо.

— Някаква теория върху причините, предизвикали тази мутация в червения прилив и отлив? — попита Пит.

— Причинителят засега е неизвестен. Но ние сме уверени, че това е някакъв вид замърсител, изпускан в река Нигер, който мутира динофлагелатите, които се намират в морската вода, и възбужда техния репродукционен цикъл.

— Подобно на атлет, който взема стероиди — забеляза уместно Джордино.

— Или афродизиак — вметна Гън.

— Или стимулиращи таблетки — подхвърли Пит.

— Ако този червен прилив и отлив се движи неконтролируемо и се разпространи из океана, той ще покрие като огромна пелена от токсични динофлагелати — обясняваше Чапман — цялото световно количество кислород, като го снижи до твърде ниско равнище за поддържане на живота.

— Вие сте написали твърде безжалостен сценарий за апокалипсис, д-р Чапман! — каза Гън.

— Разказ на ужаса би могъл да се напише по-подходящо — добави в същия дух Пит.

— А не би ли могло такива динофлагелати да се унищожат с химикали? — внимателно подхвърли Джордино.

— С пестицид — уточни Чапман. — Честно казано, това може да влоши нещата. По-добре е да се отстрани първоизточника възможно най-бързо.

— В какъв срок предвиждате това бедствие? — попита Пит Чапман.

— Ако смъртоносният поток на замърсяването на морето не може да бъде спрян до следващите четири месеца, ще стане твърде късно. Задушаването на планктона в океана ще излезе извън контрол. Хранителната среда във водата също ще бъде унищожена поради самоизяждането на микроорганизмите, предизвикано най-вероятно от абсорбираната силно химична отрова от водите на река Нигер. — Той спря да говори, за да включи екрана и покаже друга цветна графика.

Джордино подхвърли скептично:

— Почти невъзможно е да се възприеме мъртъв свят поради загуба на кислород.

Пит стана и се доближи до екрана, изучавайки студените цифри, които отчитаха изминалото време на човечеството. След това се обърна и погледна Сандекър.

— И така, защо, по дяволите, настоявате Ал, Руди и аз да плаваме заедно по Нигер с изследователски кораб, да анализираме водните проби, за да установим източника на замърсяването, който предизвиква червеният прилив и отлив?

Сандекър уточни:

— Налага се. Междувременно ние от НЮМА ще работим върху откриването на субстанция, която да неутрализира червените приливи и отливи.

Пит направи няколко крачки към стената и започна да изучава картата на река Нигер.

— А ако не открием първоизточника в Нигерия?

— Тогава ще продължавате да търсите докато го откриете. Пряко през Нигерия на североизток, където реката разделя държавите Бенин и Нигер, а след това — в Мали.

— Ако се наложи… — каза Сандекър.

— Каква е политическата обстановка в тези страни? — попита Пит.