Клайв Къслър - Сахара

Пит погледна Сандекър, не беше сигурен дали го беше чул добре.

— Денят на Страшния съд. Адмирале, разбрах ли ви правилно?

— Аз не говоря на шапката си — отговори Сандекър. — Морето от западна Африка нататък умира и морът се разпространява заради някакъв непознат замърсител. Ситуацията се развива динамично във верижна реакция с потенциал, който унищожава всеки отделен жив вид на морския свят.

— Това може да доведе до необратима промяна на климата на земята — каза Гън.

— Последното нещо, за което ще се тревожим — отбеляза Сандекър. — Крайният резултат е в постепенното измиране на всички форми на живот върху земята, което включва и нас самите.

Гън подхвърли с укор:

— Не пресилвайте нещата.

— Пресилвам нещата — прекъсна го Сандекър кисело, — същите приказки, които кретените в Конгреса ми отправят, когато изразявам тревогите си, когато пледирам да се проучи и реши проблемът внимателно. Те са повече загрижени да запазят устоите на собствената си власт и ще обещаят и луната на електората си, за да бъдат преизбрани.

Да потънеш от срам от техните дребни боричкания да отстояват популярни мерки заради собствения си престиж и в същото време да водят нацията към банкрут. Двупартийната система се превръща в стагниращо блато за измамни и престъпни обещания. Също като комунизма, най-големият експеримент на демокрацията (да не говорим, че комунизмът сам по себе си е илюзорна представа на лумпенизираното човечество за демокрация), който рухна от корупцията. Кой ще поеме отговорността пред хората, ако океаните загинат? Добре, за бога. Аз… Дори да ме разпънат на кръста, ще се боря за тяхното спасение.

Очите на Сандекър излъчваха горчивина. Пит бе зашеметен от дълбочината на неговите чувства. Това бе странно за неговия характер.

— Опасни промишлени отпадъци се изхвърлят в почти всяка река на света — произнесе спокойно Пит, връщайки дискусията към началото. — Какво е особеното в замърсяването на Нигер?

— Особеното е това, че се установява един феномен, най-общо казано, при който приливите и отливите стават червени и се репродуцират във все по-застрашителни размери.

— цитира Пит.

Сандекър хвърли поглед към Гън и след това фокусира Пит.

— Вие улучихте посланието.

— Но не и връзката — отбеляза Пит.

— Вие, господа, всички сте водолази — каза Чапман, — така че вероятно знаете, че червеният прилив и отлив се получава от микроскопични образувания, наречени динофлагелати — микроорганизми, които съдържат червен пигмент, оцветяващ водата в червеникавокафяв цвят, когато се размножават и плават на големи маси в океана.

Чапман натисна бутона за смяна на картината на екрана и продължи лекцията си. Появи се изображение на странно изглеждащ микроорганизъм.

— Червените приливи и отливи са били описани още в древността от Моисей, най-общо казано, превръща водите на Нил в кръв. Омир и Чикеро също споменават червен цъфтеж в морето, както прави и Дарвин по време на своето пътуване на борда на „Бийгъл“. Нашествия в ново време се получават из целия свят. Последният случай дойде в Западния бряг на Мексико — водата там е станала лигава и отровна. Образуваният червен прилив и отлив причинил смъртта буквално на милиарди риби, раци и костенурки. Дори малките раковини са били умъртвени. На една площ от 200 мили са били принудени да затворят плажовете. Стотици местни жители и туристи са се натровили, а някои и починали от ядене на риба, замърсена от вид смъртоносно токсични динофлагелати.

— Спускал съм се с леководолазен апарат при червен прилив и отлив — каза Пит, — но не съм установявал признаци на заболяване.

— За щастие, вие сте влизали във водата при една от многото безвредни разновидности на явлението — поясни Чапман, — но скоро бе открит един мутантен вид, който продуцира най-смъртоносните биологични токсини, които някога сме познавали. При контакт с него изчезва всякакъв морски живот. Няколко грама от този вид, ако евентуално бъдат консумирани, са в състояние да изпратят всеки от нас на оня свят.

— Толкова ли е силен?

Чапман отвърна:

— Да, изключително силен. Ако пък не бъде достатъчно силен, тогава става нещо невероятно.

— При втория случай — продължи Сандекър, — малките твари се самоизяждат в един разгулен морски канибализъм, което пък от своя страна води до драстичното намаляване на количеството на кислорода във водата и предизвиква задушаване на оцеляла риба и водорасло.