Клайв Къслър - Сахара

— Полипите са малки тубуларни дяволчета, които изграждат рифовете със своите скелетни останки.

— Много добре.

— Това е всичко, което сумира моите познания за коралите — забеляза Пит. — Борбата на живот и смърт на кораловите рифове рядко попада във вечерните новини.

— Жалко — отвърна Гън кратко, — особено, когато смяташ, че промените в корала могат да бъдат точен барометър на бъдещите тенденции в развитието на морския свят и на метеорологичните условия.

— Добре. Полипите изяждат водораслите — продължи Пит, — тогава какво?

— Поради това че водораслите са хранителни, те хранят полипите и им дават жизнен цвят — продължи Гън. — Липсата им умъртвява корала, той остава бял и безжизнен — явление, познато като обезцветяване.

— Което рядко се случва, когато водата е хладна.

Гън погледна Пит.

— Защо ти разказвам всичко това, когато ти вече го знаеш?

— Аз те слушам, за да разбера всичко по най-добрия начин.

— Остави ме да си допия кафето, преди да е изстинало.

Настъпи тишина. Гън в действителност нямаше вече желание за кафето, но отпи няколко глътки, докато Пит беше спрял да говори.

— Окей — каза Пит. — Кораловите рифове измират масово в Световния океан, но какъв е вторият фактор за тяхната смъртност?

Гън бавно разбърка кафето си с пластмасовата лъжичка.

— Една нова заплаха, и то много опасна, е внезапно появилото се изобилие на плътни зелени водорасли и морски треви, които обвиват рифовете като епидемия.

— Задръж малко. Ти казваш, че коралът гладува, защото разкъсва водораслите. Дори ги умъртвява в зародиш, нали?

— По-топлата вода дава и взема. Тя действа разрушително на рифовете, докато спомага за растежа на някои видове водорасли като предпазва хранителната среда и слънчевата светлина от въздействието на корала. Нещо като задушаване, което води до смърт.

Пит прекара ръка през косата си.

— Да се надяваме, че положението може да се поправи, когато водата стане по-хладна.

— Не е възможно да стане — каза Гън. — Не и в южната хемисфера. Дори температурата да спадне и водата да показва 10 градуса по-малко.

— Ти мислиш, че това е естествено явление или радиация, предизвикани от парниковия ефект?

— Възможно е. Според обикновените индикации на замърсяването.

— Нито аз, нито нашите океанолози от НЮМА имат всички отговори.

— Не съм чувал някой да прави нещо, без да може да го обясни — възрази Пит.

Гън се усмихна:

— Никога не съм се виждал в такава светлина.

Пит продължи:

— Или поне в определени срокове.

— Ти обичаш да дразниш хората, нали?

— Само академици с мнение.

— Добре — започна Гън, — аз не съм цар Соломон. Но тъй като ти ме попита за това, ще споделя какво мисля. Моята теория върху размножаването на водораслите — това всяко дете, което ходи на училище, може да ти каже, е, че след безконтролното изхвърляне на мръсни канални води, отпадъци и токсични химикали в океаните се достига определена точка на насищане. След това те се разлагат, повишават температурата на водата и ние всички, особено нашите внуци, ще трябва да заплатим висока цена за това.

Пит никога не беше гледал Гън с такова внимание.

— Това е лошо.

— Аз вярвам, че ние вече сме достигнали критичната точка, от която няма връщане назад.

— Не си ли оптимист за някакъв обрат?

— Не — отвърна Гън с горчивина. — Поражението върху морския свят от качеството на замърсената вода в океаните твърде дълго са били пренебрегвани.

Пит погледна Гън леко изненадан, че вторият човек от ръководството на НЮМА беше станал жертва на собствените си мисли за безнадеждност. Гън беше нарисувал една твърде мрачна картина. Пит не споделяше неговия тотален песимизъм.

— Отпусни се, Руди — каза приятелски Пит. — Каквото и да крие адмиралът в ръкава си, той не трябва да се надява на нас тримата, да излезем да спасяваме моретата и света.

Гън погледна към него и се усмихна.

— Аз никога не мога да предугадя действията му.

Ако някой от тях беше узнал или се беше досетил колко грешаха, те щяха да заплашат пилота с цялата си физическа сила да ги върне обратно в Кайро.

Времето на кацане върху една временна писта на петролна компания извън Порт Харкорт беше кратко и приятно. За няколко минути те бяха прехвърлени на един хеликоптер от база на Гвинейския залив.

Четиридесет минути след това летателният апарат кацна върху палубата на „Саундър“ — изследователски кораб, собственост на НЮМА, който Пит и Джордино познаваха много добре. Те бяха работили с проучвателни мисии на неговия борд три пъти. Построен за 80 милиона долара, 120 метровият кораб беше оборудван с най-модерната сеизмична, сонарна и батиметрична система за плаване.