Клайв Къслър - Сахара

Пилотът на „Саундър“ беше зает със стабилизирането на кораба при кацането на хеликоптера. Пръв стъпи на палубата Пит, следван от Гън. Джордино се движеше като зомби на опашката и се прозяваше на всяка крачка. Няколко членове на екипажа и учени, с които бяха стари приятели, ги посрещнаха и размениха поздрави с тях.

Пит знаеше пътя и изкачи стълбата през люка, който водеше към една от морските лаборатории на „Саундър“. Той прекоси стендовете, отрупани с химическа апаратура, и влезе в залата за лекции и конференции. За един работен изследователски кораб залата беше прилично обзаведена — с дълга махагонова маса и удобни меки, кожени кресла. Един чернокож мъж стоеше пред широк празен прожекционен екран, с гръб към Пит. Той изглеждаше като увеличена графика, проектирана върху екрана. Беше почти двадесет години по-възрастен от Пит и значително по-висок. Пит определи, че надвишава с малко двата метра, а в разчетените плавни движения на ръцете му съзря бивш баскетболен играч. Но каквото и да улавяха и запечатваха очите на Пит и неговите двама приятели, не беше нито цветната графика на екрана, нито невероятно високия ръст на чужденеца. Това беше една друга фигура — ниска, спретната и все още властна, която беше облегнала с безразличие едната си ръка върху масата, докато с другата държеше голяма незапалена пура. Тясното лице, студените авторитетни сини очи, пламтящата, но сега посивяла червена коса, гладко обръснатата брада й придаваше вид на пенсиониран морски адмирал. Всичко това щеше да бъде вярно, ако не беше синият блейзър с извезаните златни котви върху предния горен джоб. Пред тях стоеше действащ адмирал. Това беше Джеймс Сандекър, движещата сила, която седеше зад НЮМА. Той се изправи, пусна своята усмивка „Баракуда“, закрачи напред и протегна ръка.

— Дърк! Ал! — Поздравът прозвуча, сякаш той беше изненадан от тяхното неочаквано посещение. — Поздравявам ви за откриването на фараонската погребална баржа. Прекрасна работа! Браво!

Той забеляза Гън и весело добави:

— Руди, виждам, че ги докара тук без инциденти.

— Като агнета за касапина — пошегува се Гън.

Пит изгледа остро Гън, след това се обърна към Сандекър.

— Вие ни грабнахте от Нил, довлякохте ни тук. Дяволски бързате. Защо?

Сандекър реагира остро.

— Няма „здравейте“, няма „как сте“. Никакви поздравления към своя стар бос, който трябваше да откаже приятен обяд сред отбрано общество във Вашингтон и да прелети 6000 мили, само за да ви изкаже благодарност за добре свършената работа.

— Защо тогава вашата несигурна благословия ме изпълва с тревога? — попита загрижен от креслото си Джордино. — Тъй като сме работили много добре, какво ще кажете за едно разкошно пътуване до екзотични острови, за една премия, един бърз полет до вкъщи, или две седмици ваканция със заплащане.

Сандекър отвърна въздържано:

— Празничният парад от Бродуей се отлага за по-късно. След като направите един спокоен круиз по река Нигер.

— По Нигер? — възкликна Джордино. — Няма да разследваме останки от друг кораб, нали?

— Не.

— Кога тръгваме? — попита Пит.

— Започвате веднага — отговори Сандекър.

— Какво точно ще искате от нас да направим?

Сандекър се обърна към изправения човек до прожекционния екран.

— Първите неща са първи. Разрешете ми да ви представя доктор Дарси Чапман, главен океански токсиколог в Гудуин Марин Сайънс Лаб в Лагуна Бийч.

— Господа — произнесе Чапман с дълбок приятен глас, който сякаш идваше от дълбините на морето, — искрено удоволствие е да се запозная с вас. Адмирал Сандекър ме посвети във вашите открития и възможности да работите заедно. Искрено съм впечатлен.

— Вие някога играехте за „Денвър Нагетс“ — подхвърли Гън, сложил ръце на кръста и гледайки право в очите Чапман.

— Докато ми омекнат коленете — отвърна Чапман. — След това се върнах в университета за моя докторат по биология.

Пит и Гън се здрависаха с Чапман. Джордино дружелюбно се надигна от креслото и му се поклони. Сандекър вдигна телефона и поръча закуска от салета.

— Хубаво е да се чувстваме удобно — каза той отсечено. — Имаме достатъчно много работа на земята, преди тя да ни приеме в недрата си.

— Вие сте ни подготвили някаква мръсна и опасна работа — забеляза спокойно Пит.

— Разбира се, че работата, която предстои, е мръсна — отговори директно Сандекър. Той кимна към доктор Чапман, като го помоли да включи екрана в залата. Една цветна карта излезе на екрана и показваше криволичещото протежение на цялата река. — Река Нигер, третата най-дълга река в Африка след Нил и Конго. Странно. Тя започва от Гвинея, само на 300 километра от морето, но тече североизточно и след това южно 4200 километра, преди да се влее в Атлантика, при делтата си на нигерийския бряг. И някъде по дължината на нейното корито… някъде една високотоксична отрова преминава в нейните води и оттам попада в океана. По този начин се слага началото на катастрофална промяна, която… е неизчислима в срокове и време и ще доведе човечеството до деня на Страшния съд.