— Ще мога ли да огранича тяхното разследване в забраните области? — попита Батута.
Манса бавно поклати глава.
— Не. Позволете им да ходят където пожелаят.
— А ако д-р Хопър установи признаци на токсично заболяване?
— Няма значение. Докато аз контролирам комуникациите с външния свят, неговите доклади ще бъдат обработвани, за да показват, че в нашата страна не съществуват болести, причинени от особено опасни промишлени отпадъци.
— Но когато се завърнат в Главната квартира на ООН?
— Ти не желаеш истинските разкрития да бъдат оповестени, нали? — довърши Манса. — Съвсем естествено е.
Той стана и започна да се разхожда из стаята.
— А това не би се случило, ако самолетът претърпи трагичен инцидент при завръщането им в САЩ.
Пит дремеше на пресекулки по време на полета от Египет до Нигерия. Той се събуди само за момент, когато Руди Гън свали масичката пред седалките в служебния самолет на НЮМА, носейки внимателно три кафета в двете си ръце. Вземайки чашата, Пит погледна към Гън с поносимо безразличие. Поведението му беше лишено от ентусиазъм и очакване на някакви приключения.
— Къде ще се срещнем с адмирала в Порт Харкорт? — попита той без явен интерес.
— Не точно в Порт Харкорт — поясни Гън, отпивайки от кафето.
— Ако не там, тогава къде?
— Той ще ни чака на борда на един от нашите изследователски кораби на 200 километра от брега.
Пит фиксира Гън с погледа на хрътка, преследваща лисица:
— Ти водиш, Руди.
— Дали Ал ще иска кафе?
Пит погледна към Джордино, който похъркваше в сладка дрямка.
— Остави го. Не би могъл да го събудиш и със запален фишек в ухото.
Гън се излегна на седалката срещу масичката от страната на Пит.
— Не мога да ти кажа какво има предвид адмирал Сандекър, защото честно казано, не зная. Това, което със сигурност предполагаме, е, че морските биолози на НЮМА трябва да ръководят проучването на кораловите рифове по света.
— Посветен съм в проблемите на проучването — каза Пит, — но резултатите пристигнаха, след като Джордино и аз отлетяхме за Египет.
Пит беше доволен от факта, че Гън евентуално е на едно равнище с него. Той и Гън имаха едно непринудено приятелство, освен обичайните разлики в техния личен начин на живот. Гън беше интелектуалец с научни степени в областта на химията, финансите и океанографията. На него напълно би му подхождала кабинетна обстановка, библиотека, изпълнена с книги, и той седнал зад писалище, планиращ изследователски проекти. Пит, от друга страна, изпитваше наслада от работата с ръцете си, обичаше машините, специално старите класически автомобили от своята колекция във Вашингтон. Приключението беше неговият наркотик. Той се чувстваше на седмото небе, когато летеше със стар витлов самолет или управляваше някой античен плавателен съд. Пит имаше инженерна научна степен и изпитваше особено удоволствие да се намесва в работа, която другите считаха за невъзможна. Противоположно на Гън, той рядко можеше да бъде открит зад бюрото си в главната квартира на НЮМА. Предпочиташе проучването на пробите от непознати дълбочини на океана.
— Линията на дъното на океана е с рифове, които са в опасност и измират в невероятни количества — констатира Гън. — Точно сега това е горещият проблем, по който спорят учените — изследователи на океана.
— В какви части на океана се забелязва тази тенденция?
Гън погледна към кафето си.
— Ти назова проблема. Карибите от Флорида Кийс до Тринидад, Пасифика от Хаваи до Индонезия, Червено море, бреговете на Африка.
— Във всички тях в еднаква степен ли се случва това?
Гън поклати глава.
— Не, това варира на места. Най-тревожният случай се явява протежението на западноафриканския бряг.
— Аз питах за друго. Особеното при кораловите рифове е, че те преминават през цикли и ако нямат възможност да се репродуцират умират, но при нормализиране на обстановката се възстановяват.
— Правилно — добави Гън, — когато условията се нормализират, рифът ще се възстанови. Но ние досега не сме виждали толкова широко поражение в един голям периметър.
— Някаква идея за случилото се?
— Два фактора. Първият — топлата вода. Знаем, че коралите се хранят с някои видове водорасли. Периодичните покачвания на температурата на водата, предизвикани най-общо от смяната на морските течения, принуждават тънките коралови полипи да всмукват или поглъщат в по-големи количества водораслите. Те ги изяждат.
Читать дальше