Клайв Къслър - Сахара

С времето пашата намаляваше, тревата съхнеше, поради все по-редките дъждове, които превръщаха Сахара постепенно в пустиня, каквато е сега. Тя ставаше все по-голяма и обхващаше все повече тропическа земя от африканския континент. Големите стада бяха принудени да напускат обитаваните региони, оставяйки тази безводна площ на няколкото номадски банди, скитащи все още по тези места.

С откриването на камилата и нейната невероятна способност да служи на човека в пустинята за езда и транспорт на товари се слага началото на завоюването на африканския континент. Римляните първи използват животното за превоз на роби, злато, слонова кост, както и диви животни за кървавите арени на Рим. За осем столетия техните кервани прекосиха небитието от Средиземноморието до бреговете на Нигер. А когато Рим беше в залеза си камилата отвори границата на Сахара за светлокожите бербери. Последваха ги арабите и мурите. Мали е краят на епохата на мощните и бавно залязващи империи, които са управлявали черна Африка. През ранното Средновековие кралство Гана разширява големите кервански пътища между река Нигер, Алжир и Мароко. През 1240 година след новата ера кралството било унищожено от Ман Динго, който създава неочаквано на юг една дори по-голяма империя, наречена Малинке — основата на името на днешната държава Мали. Забелязва се много голям напредък, градовете Гао и Тимбукту се превръщат в цветущи центрове на ислямското учение и култура. Легенди се носеха за невероятното богатство от злато и скъпоценни камъни, пренасяни от керваните. Империята достига Близкия изток. Двеста години по-късно обаче, тя запада от набезите на номадските племена туареги и фулани. Народът на Сонгай от изток поема основния контрол и управлява до идването на армията на мароканските султани, която стига до Нигер и обявява кралство през 1591 г.

Междувременно французите дебаркират със своите колониални войски от юг в началото на 19 век и по този начин старата империя Мали е напълно забравена.

След края на столетието французите се установяват трайно на редица територии в Западна Африка, в каквато превръщат и френски Судан. През 1960 г. Мали обявява своята независимост, изработва конституция и съставя правителство. Първият президент (държавен глава) е предложен от групата на армейските офицери, водени от лейтенант Муса Тооре. През 1992 г. след определен брой несполучливи опити за преврат, президентът (сега генерал) беше свален от капитан (сега майор) Затеб Казим.

Набързо издигнал се, той не можеше да очаква чуждестранна помощ като военен диктатор. Ето защо Казим отстъпи и постави на ръководния пост настоящия президент Тахир, но като формална фигура. Ловък манипулатор, Казим пазеше дистанция от Русия и Съединените Щати, докато поддържаше тесни отношения с Франция. Той скоро се ориентира в дебрите на търговията — вътрешна и външна, обогатявайки номерата на тайните си банкови сметки по целия свят. Казим даде зелена улица на инвестиционните проекти за развитие на промишлеността, въведе стриктен митнически контрол и поощри нахлуването на чуждестранния капитал. Френските бизнес комисионни, както беше в случая с Ив Масар, го направиха мултимилионер. Благодарение на всичко това не беше за чудене, че Мали се превръщаше в една от най-бедните държави в света.

Самолетът на ООН „Боинг 737“ се спускаше толкова бързо към земята, че Ева си помисли, че крилата му ще прережат покривите на глинените къщи. Само след миг обаче пилотът стабилизира подхода към примитивната писта на летището на легендарния град Тимбукту и докосна земята с плавно поклащане. Поглеждайки през илюминатора Ева откри, че е трудно да си представи мърлявия грозен град като най-големия пазар на керваните от империите Гана, Малинке и Сонгай, обитавани някога от 1000 хилядно население. Основан от туарегите като сезонен лагер през 1100 г. сл.н.е., той се превръща в един от най-големите търговски центрове в Западна Африка.

Тя разбра, че е невъзможно да си представи славното му минало. Само три от древните джамии все още стояха на местата си. Те бяха знаците за някогашното архитектурно минало. Градът изглеждаше мъртъв, изоставен, неговите тесни прашни улици криволичеха и създаваха усещането, че водят за никъде, условията за живот бяха мизерни и безплодни.

Хопър не искаше да губи никакво време. Той застана на вратата на самолета и побърза да слезе по току-що подадената стълба, преди още двигателите на самолета да угаснат напълно. Един офицер с къс индиговосин башмак на главата си, явно от личната гвардия на Казим, приближи към него и поздрави. Поздравът му към изследователя от ООН бе на английски с подчертан френски акцент.