Клайв Къслър - Сахара

Хеликоптерът пристигна над застроения комплекс, пилотът го снижи в кръгов периметър, за да даде добра възможност на Казим да разгледа разгърналия се под него соларен комплекс, собственост на Масар. Неговото необятно поле от параболоидни огледала събираше слънчевата енергия и я препращаше до акумулаторите, създавайки по този невероятен начин около 60 000 слънца, които излъчваха температура, по-висока от 5000 градуса по Целзий. Тази пренагрята фотонна енергия постъпваше след това във фотохимичните реактори, които унищожаваха молекулите на особено опасните химикали. Генералът беше разглеждал няколко пъти комплекса, но той вече се интересуваше от избора на още една порция пастет от гъши дроб с трюфели, тъй като току-що бе допил шестата си чаша шампанско „Вьов Клико“ със златен етикет. В това време хеликоптерът бавно се приземи на летищната площадка срещу главния инженерен офис на предприятието.

Казим стъпи на земята и поздрави Феликс Верен, личния помощник на Масар, който го чакаше, стоейки под лъчите на слънцето. Казим се наслаждаваше да гледа французина, изложен на горещината.

— Феликс, много мило от твоя страна, че ме посрещаш. — Той говореше на френски, зъбите му блестяха под мустаците.

— Приятно ли беше пътуването? — попита протоколно Верен.

— Пастетът от гъши дроб не беше според рецептата на твоя шеф.

Сух, плешив мъж на около четиридесетте, Верен се усмихна насила въпреки вътрешната си неприязън към Казим.

— Да се надяваме, че това ще се оправи до вашия обратен полет.

— А как е мосю Масар?

— Той ви очаква в служебния апартамент.

Верен го поведе по покрита с килим пътека към триетажната тъмно остъклена соларна сграда със закръглени ъгли. Вътре те пресякоха едно уютно фоайе, напълно безлюдно, без да се брои скрития пазач, и влязоха в асансьора. Отворената врата на обкования с тиково дърво хол водеше към главния салон, който бе разделен на служебен офис и апартамент — там живееше Масар. Верен настани Казим в малкото, но луксозно подредено студио, като го сложи да седне върху кожен диван „Роше Бобоа“.

— Моля, настанете се, мосю Масар всеки момент…

— Но, Феликс, аз съм тук — се чу глас от отсрещната врата.

Масар пристъпи бавно и прегърна Казим.

— Затеб, приятелю, радвам се, че си тук.

Ив Масар имаше сини очи, тъмни вежди и червеникава коса. Носът му беше сух, издължен, а челюстите — квадратни. Тялото му беше кльощаво, бедрата тънки, но малкото му коремче изпъкваше напред. Нищо в него не правеше впечатление. Само физиката му оставаше в спомените на онези, които го срещаха. Те единствено запомняха енергията, бликаща от него, и начина, по който я изразяваше, сякаш ги удряше статично електричество.

Той направи познат знак на Верен, който се обърна и напусна стаята, затваряйки вратата след себе си.

— Сега на въпроса, Затеб. Моите агенти в Кайро ми съобщиха, че твоите хора са се провалили при опита им да сплашат екипа на Световната здравна организация да не идва в Мали.

— Тъжно обстоятелство — заключи Казим с безразличие, — причините не са изяснени.

Масар предприе директна атака към генерала.

— Съгласно моите източници на информация, твоите изпълнители са изчезнали по време на неуспешния си опит да убият доктор Ева Роджас.

— Наказание за неефективната им намеса.

— Ти си ги екзекутирал!

— Аз не търпя грешка на моите хора — излъга Казим. Провалът им да убият Ева и тяхното странно изчезване го беше вбесил. В безизходицата той беше заповядал смъртта на офицера, планирал убийствата, обвинявайки него и другите в неизпълнение на разпорежданията му.

Масар не можеше да допусне, че Казим не се е справил с хората си и е постъпил глупаво. Той мислеше, че познава достатъчно добре генерала, за да го заподозре в измама и пускане на кьорфишеци.

— Ако имаме външни врагове, би било голяма грешка да ги пренебрегваме.

— Няма нищо обезпокоително — каза Казим, — нашата тайна е опазена.

— Ти искаш да ми кажеш, че екипът на Световната здравна организация при ООН, съставен от експерти по замърсяването на околната среда, ще кацне в Гао след по-малко от час. Не приемай тази работа толкова леко, Затеб. Ами ако те открият източника тук?

— Те няма да открият нищо, освен пясък и жега — прекъсна го Казим. — Ти знаеш много по-добре от мен, Ив, че каквото и да се случи, страшната болест близо до Нигер не би могла да идва оттук. Не виждам начин твоето предприятие да бъде отговорно за замърсяването на района на стотици километри на изток и юг от тук.