Клайв Къслър - Сахара

— Каменен саркофаг! — възкликна Джордино с необичайно за него вълнение. — Ние открихме каменен саркофаг!

Той отиде бързо до своята конзола, за да види анализа и цифровите параметри, които показваше неговият компютър.

— Цветният скенер показва голямо количество метал във вътрешността на кабината и саркофага.

— Златото на фараон Менкаура — изрече Пит тихо.

— Откога ли датира?

— Две хиляди и шестстотин години пр.н.е. Печатът на времето и изображенията върху монетите — каза Пит, усмихвайки се. — Компютърният анализ по-нататък показва изгоряло черешово дърво.

— В такъв случай това е липсващата погребална баржа на фараон Менкаура.

— Не бих казал, че е обратното — рече Пит. Състоянието му граничеше с еуфория.

Маркс акостира изследователския кораб направо върху мястото на откритата баржа. След това в продължение на шест часа Пит и Джордино с помощта на електронни скенери и проби я проучваха изцяло, като направиха подробен запис за нейното състояние и разположение. Същият беше необходим за египетските власти.

— Господи, как бих желал да имаме камера във вътрешността на кабината и саркофага — отвори бира Джордино, но почти забрави да пие от нея, тъй като много се вълнуваше.

— Вътрешните ковчези в саркофага може би са непокътнати — каза Пит, — но от влагата има вероятност мумията да е прогнила. Като предположение… Кой може да каже? Откритията ни може би са равни на съкровищата на Тутанхатен.

— Менкаура е бил далеч по-голям набоб и богаташ от фараон Тур. Той трябва да е имал по-голям запас съкровища за задгробния живот.

— Така или иначе, ние няма да видим и частица от него — каза Пит, като протягаше ръце към тавана на кабината. — Ще сме мъртви и превърнати в прах, преди египетските власти да решат как да изнесат съкровището и как да опазят останките, докато ги пренесат в музея в Кайро.

— Посетители — предупреди ги Маркс, — египетска патрулна лодка приближава към нас.

— Слуховете пътуват много бързо — каза Джордино неуверено. — Кой ли може да ги е изпратил?

— Обикновена проверка — отвърна Пит. — Те ще ни отминат и ще продължат надолу по реката.

— Напротив, идват право към нас — повтори Маркс.

— Твърде много са за обикновен контрол — забеляза Джордино.

Пит се изправи и извади файловата касета от компютъра.

— Те ще бъдат шумни и ще искат да ни проверяват основно. Ще ги посрещна на палубата с нашето разрешително от службата за изучаване на античността.

Пит напусна кабината и застана на кърмата на откритата палуба. Горещината беше непоносима. Лодката се приближи и застана на разстояние по-малко от метър до кораба. Той наблюдаваше как двама моряци от патрула прехвърлят малък мостик към кораба. Видя и капитана, застанал в кабината си, откъдето му махаше дружелюбно с ръка. Той се учуди, че те нямаха намерение да се качват на борда при тях, и с изненада установи как един нисък сух човек преминава хвърления към кораба им мостик. Пит извика към него, невярващ на очите си:

— Руди, откъде по дяволите се взе тук?

Руди Гън, заместник-директорът на НЮМА, се усмихна широко и разтърси ръката на Пит:

— От Вашингтон. Кацнах на летището преди по-малко от час.

— Какво те довя към Нил?

— Адмирал Сандекър ме изпрати да откъсна теб и Ал от любимия ви проект. Разполагам със самолет на НЮМА, който ще ни отведе до Порт Харкорт. Адмиралът ще ни чака там.

— Къде е Порт Харкорт? — попита Пит смутено.

— Морско летище на делтата на река Нигер в Нигерия.

— Защо толкова се е разбързал адмиралът? Той би могъл да ни инструктира и чрез сателитната връзка. Защо хабиш време и усилие, за да ни го кажеш лично?

Гън направи знак за отрицание с ръцете си:

— Не мога да кажа. Адмиралът не ме е посветил в причината за секретността на задачата или за налудничавото си хрумване.

Ако Руди Гън не знаеше какво крие в ръкава си Сандекър, никой друг нямаше да знае. Руди беше слаб, с тънки рамене и бедра, изключително компетентен, майстор на логиката: беше завършил Анаполис и беше работил като командир във Военноморския флот. Гън беше дошъл на борда на НЮМА по едно и също време с Пит и Джордино. Гледаше на света през дебели очила с рогови рамки и говореше с полуотворена уста, което в повечето случаи водеше до недоразумение. Джордино го бе прикачил към агентите на военното разузнаване, обучени да убиват.

— Идеално си избрал времето си за идване — каза Пит. — Ела вътре да се скрием от жегата. Има нещо, което трябва да ги покажа.