Клайв Къслър - Сахара

— Удивително е как дизайнът на корабите остава почти непроменен в продължение на три хиляди години.

— Обяснява се с тяхното изкуство.

Пит го погледна.

— Изкуство?

— Забелязал ли си някога, че техният стил в изкуството остава непроменен. Той е един и същ от първата до тринадесетата династии. Дори рисунките на телата им са статични. Защо, по дяволите, през цялото това време те никога не рисуват, не се опитват да изобразяват човешкото око в профил? Те изобразяват човека винаги в анфас. Говоря за традицията. Египтяните са били верни на нея — уточни Джордино.

— Кога си станал експерт по египтология?

Верен на нрава си, Джордино отговори остроумно:

— О, понаучил съм нещичко оттук-оттам.

Пит не беше глупав. Джордино имаше набито око за детайла. Той рядко пропускаше нещо. Доказателство за това беше неговото позоваване на египетското изкуство, което не забелязваха болшинството от туристите. Никой от екскурзоводите не поясняваше същността му.

Джордино изпи една бира и остави празната студена бутилка пред себе си. Заби пръст върху останките от кораба, тъй като изображението се движеше и бе започнало да изчезва от екрана.

— Трудно е да се повярва, че се натъкнахме на деветдесет и четвъртата останка от кораби, след като сме проучили само две мили от реката.

— Не е толкова невероятно, като знаеш преди колко много хилядолетия са плавали кораби по Нил — допълни Пит. — Хората от всички цивилизации са имали щастие да плават през последните двадесет години от своя живот, преди да бъдат сплотени от буря, огън или други бедствия. Онези, които са оцелявали, след това обикновено са загивали поради небрежност. В Нил, заключен между Делта и Хартум, има повече потънали кораби на квадратен километър, отколкото където и да било по земята. За щастие на археолозите, останките са се покрили с тиня и по този начин са се съхранили. Те биха могли да престоят още четири хиляди години, преди да се разпаднат.

— Някаква следа от товар? — попита Джордино, надничайки през рамото на Пит в открития кораб. — Както се предполага, вероятно те са се опитали да извадят всичко, което е могло да бъде спасено от кораба, преди той да потъне.

Пилотът на изследователския кораб Гари Маркс хвърляше по едно тренирано око върху ехолота, докато сканираше течението на реката с другото. Висок, рус, с ясни сини очи, той носеше само шорти, беше обут със сандали и изглеждаше като фермер със сламената шапка на главата си. Беше обърнал леко глава встрани като продължаваше да говори:

— Тук привършихме. Продължаваме надолу по течението, Дърк.

— Окей — отвърна Пит, — заобиколи и сондирай отново, колкото е възможно по-близо до бреговата линия.

— Практически сега стържем дъното — каза Маркс равно, без капка вълнение. — Ако се доближим още малко до него, ще трябва да теглим кораба с трактор.

— Няма нужда от истерия — каза сухо Пит. — Заобиколи малко, доближи коритото и знай, че няма да повредим сензора.

Маркс съвсем професионално изви кораба към главния талвег на реката, направи почти завой на 180 градуса и се насочи паралелно към брега на разстояние не повече от пет-шест метра. Почти веднага сензорите откриха нови останки от кораб. Компютърът определи, че той е на знатен човек от средното царство и датира от 2040 до 1786 г. пр.н.е. Корпусът му беше по-тесен, отколкото на другите товарни кораби. Те наблюдаваха останките от този кораб на главния монитор, който обхващаше цялата палуба. Върховете на поддържащите подпори изглежда бяха резбовани с лъвски глави. Имаше широка дупка в предната част, по която се предполагаше, че е потънал при сблъсъка си с друг кораб.

Още осем древни съда бяха разкрити под тинята и записани подробно от електрониката, преди да се натъкнат на голямото откритие. Пит се изправи, очите му гледаха съсредоточено едно изображение, много по-голямо от първоначалните, плуващи през неговия монитор.

— Ние имаме фараонска баржа! — извика той.

— Уточнете и маркирайте позицията — настойчиво каза Джордино.

— Сигурен ли си, че е изписано „Фараон“ на него?

— Такава красота, като картина, на която винаги ще се наслаждаваш. Погледни.

Джордино изучаваше нарастващото изображение.

— Вижда се добре. Никаква мачта. Баржата е твърде голяма, за да е принадлежала на обикновен човек. Сигурно е фараонска собственост.

Корпусът беше дълъг, изящно тънък в краищата. Стволът на кърмата, скулптиран във формата на соколова глава, представляваше египетския бог Хорус, но предната част на носа липсваше. Най-любопитното, което показа компютърът, обхванал двете страни на корпуса, бе, че върху тях имаше йероглифи. Имаше също така фараонска кабина с резбовани орнаменти. Най-голямата атракция беше правоъгълната форма върху палубата в средата на кораба с резбовани фигури. Двамата мъже бяха затаили едновременно дъх, докато компютърът следваше изображенията от дъното на реката. Отново се появиха ясни очертания върху екрана.