Клайв Къслър - Сахара

— Какви са тези странни непознати заболявания, които ще изследвате в пустинята? — продължи разговора Пит, докато дразнещите апетита ястия бъдат сервирани в чиниите.

— Докладите от Мали и Нигерия са твърде кратки, за да се правят точни оценки. Имало слухове за обикновени симптоми на токсично отравяне. Аномалии при раждане, конвулсии или гърчове, кома и смърт. А също така доклади за психични разстройства и необичайно поведение.

— Агнешкото е действително вкусно. Опитай един от сосовете. Ферментиралият бери сос много му подхожда.

— А какво представлява зеленият?

— Не съм сигурен. Има сладък и лют вкус. Потопи раците си в него.

— Превъзходно. Всичко е много вкусно. Трогната съм.

— Но да се върнем към токсичното отравяне… какъв тип необичайно поведение?

— Хората скубят косите си, удрят си главите в стените, държат си ръцете в огъня. Обикалят голи като животни, лазейки с ръце и колене и изяждат мъртвите, като внезапно се превръщат в канибали… Това ястие с ориз ми харесва. Как го наричат?

— „Халта“.

— Желая да взема рецептата от готвача.

— Вярвам, че може да се уреди — каза Пит. — Правилно ли чух — онези, които са заразени, ядат мърша?

— Техните реакции в голяма степен зависят от тяхната култура — отвърна Ева, вземайки си „халта“. — Хората от страните на третия свят например убиват пряко много повече животни, отколкото хората от Европа или Съединените щати. О, разбира се, и ние сме минали по този път в миналото. Но те виждат одрани животни, окачени на пазарите, и наблюдават как бащите им колят коза или овца. Децата се обучават от ранна възраст да ловят и колят зайци или птици, след това да ги дерат и готвят. Примитивната жестокост и мирисът на кръв са ежедневие за онези, които живеят в бедност. Те трябва да убиват, за да оцелеят. След това, когато незначителни количества от мъртвите токсини проникнат и абсорбират в кръвоносната им система в продължение на дълъг период от време, техните системи се израждат — мозъкът, сърцето, черният дроб, отделителните органи, дори генетичният код. Техните усещания се притъпяват и те проявяват шизофрения. Разстройват се моралните норми, отпадат задръжките. Те не се държат повече като нормални хора. За тях да нападнеш внезапно, убиеш и изядеш себеподобен изглежда толкова обикновено, както да заколиш и сготвиш пиле за вечеря. Харесва ми този сос с тръпчив вкус.

— Много е хубав.

— Специално с „халта“. Ние, цивилизованите хора от друга страна, купуваме разфасовано, нарязано месо в супермаркетите. Ние не присъстваме в кланиците, където умъртвяват животните с електронен чук, или при дрането и разфасоването на прасетата или овцете. Всички ние пропускаме тази неприятна страна. В този смисъл сме в състояние да изпитваме по-непосредствено чувство на страх, опасност и мизерия. Някои от нас може би стрелят в горите и убиват животни, дори убиват съседите си в състояние на лудост, но никога не канибалстват.

— Какъв вид токсини могат да причинят такива проблеми? — попита Пит.

Ева пресуши виното си и изчака, докато сервитьорът й налее нова чаша.

— Не могат да се нарекат екзотични. Обикновено оловно отравяне може да накара хората да вършат странни неща. Те поразяват капилярите и обагрят бялата част на окото в червено.

— Остана ли ти място за десерт? — попита Пит.

— Всичко е наред. Ще направя място.

— Кафе или чай?

— Американско кафе.

Пит кимна към сервитьора, който застана срещу него като скиор, който е готов да се спусне по току-що падналия сняг.

— „Ум Али“ за двамата и две кафета — едното американско, другото египетско.

— Какво е това „Ум Али“? — полюбопитства Ева.

— Горещ пудинг с мляко и посипан отгоре с фъстъци. Облекчава стомаха след обилно ядене.

— Звучи добре.

Пит се отпусна на стола си, неговото изсечено лице изглеждаше замислено.

— Ти каза, че хващаш самолета утре сутринта. Все още ли настояваш да отидеш в Мали?

— А ти още ли играеш ролята на защитник?

— Пътуването в пустинята може да се окаже смъртоносен бизнес. Жегата няма да бъде единственият ти враг. Някой ще дебне да убие теб и твоите безкористни приятели.

— И моят рицар в блестящи бели доспехи няма да бъде там, за да ме спаси — отвърна тя с нотка на сарказъм. — Не ме плаши. Мога да се грижа за себе си.

Пит се втренчи в нея и тя успя да забележи лека тъга в очите му.

— Ти не си първата жена, която казва това и после я намират в моргата.

— …

В салона за танци в другата част на хотела доктор Франк Хопър беше организирал пресконференция. Една малка армия от кореспонденти, представляващи вестниците в близкия Изток, и четири международни телеграфни агенции го засипваше с въпроси под светкавиците на камерите на частната египетска телевизия.