— Аз имам резервация — каза Пит, хващайки я за ръката.
Те влязоха в асансьора и се изкачиха на последния етаж на хотела. Там беше панорамният ресторант.
Както повечето жени, Ева харесваше този тип грижовни и внимателни мъже. Тя харесваше също така начина, по който сдържаше своя порив, въпреки че я държеше здраво за ръката, докато се качваха в ресторанта.
Метрдотелът ги настани на една маса близо до прозореца с фантастичен изглед към Кайро и река Нил. Една вселена от светлина искреше във вечерната мъгла.
Мостовете над реката бяха задръстени от свирещи автомобили, които се разперваха като ветрило по улиците и се смесваха с теглените от коне каруци и туристически карети.
— В случай, че не желаеш коктейл — каза Пит, — аз предлагам да останем на вино.
Ева кимна и се усмихна доволна.
— Много добре. Защо не поръчаш както му е редът?
— Аз обичам авантюристичната душа — усмихна се той. Погледна за миг листа с напитките. — Ще опитаме бутилка „Гренаклис Вилидж“.
— Отлично — съгласи се сервитьорът. — Едно от нашите най-хубави сухи местни бели вина.
След това Пит поръча патладжани в апетитен сусамов сос, кисело мляко, наричано тук „лебан забади“, плато мариновани зеленчуци и панерче с ръчно приготвена пита — хляб.
Веднага щом виното бе поднесено и разлято, Пит вдигна своята чаша:
— Желая ти безопасна и успешна експедиция. Може да намериш всички отговори.
— И за твоето речно проучване — каза тя, като се чукнаха с чашите.
Изведнъж й хрумна да продължи:
— Какво точно издирвате?
— Древни корабокрушения. В частност едно. Погребален шлеп.
— Звучи очарователно. А чий е бил шлепа?
— На един фараон от древното царство. Нарича се Менкаура или Микерин, ако предпочиташ гръцкото наименование. Той е царувал по време на Четвъртата династия и е построил най-малката от трите пирамиди в Гиза.
— Не е ли бил погребан в тази пирамида?
— През 1930 г. един полковник от британската армия е намерил тяло в един саркофаг, вътре в ритуалната камера, но анализът от останките доказал, че то датира от гръцката или римската епоха.
Вечерята беше сервирана и те се погледнаха в щастливо съучастничество. Заляха със сос изпържените парчета патладжан, след това добавиха от сусамовия сос и поставиха отгоре маринованите зеленчуци. Докато се хранеха, Пит допълни поръчката.
— Защо мислиш, че Менкаура е в реката? — попита Ева.
— Йероглифните знаци върху един камък, който неотдавна беше открит в една стара галерия близо до Кайро, показват, че неговият погребален шлеп е бил запален и изгорял в реката между старата столица Мемфис и неговата пирамида в Гиза. Камъкът показва неговия истински саркофаг заедно с неговата мумия и несметно количество злато, неоткрито досега.
Киселото мляко пристигна гъсто и с каймак. Ева го погледна с колебание.
— Опитай го — настоя Пит. — „Лебан забади“ не само ще развали вкуса ти за американското, но ще те накара и да го забравиш.
— Ще го харесам, искаш да кажеш.
Тя опита от върха на лъжичката и апетитно, като кокетираше приятно, започна да се храни. За да не развали впечатлението от себе се, тя се помъчи да застане сериозно:
— И така, какво ще се случи, ако намерите шлепа? Ще задържите ли златото?
— Твърдо — отговори Пит, — нашите детектори имат обещаващи данни, ние маркирахме мястото и се обърнахме към археолозите от Египетската организация за антично изкуство. След като те получат необходимото финансиране, техните хора ще направят разкопки.
— Дали потъналият шлеп стои на дъното на реката?
Пит тръсна глава.
— Тинята от четиридесет и пет столетия е покрила и погребала всички останки.
— На каква дълбочина лежи?
— Не мога да кажа точно. Египетските и геоложките описания определят, че главният канал в сектора на реката, който проучваме сега, се е преместил на около сто метра по̀ на изток и периода от 2 400 г. пр.н.е. до днес. Ако шлепът е върху здрава почва близо до брега, той може би е някъде на три до десет метра под пясъка и тинята.
— Радвам се, че те послушах. Киселото мляко е хубаво.
Сервитьорът се появи дискретно, носейки сребърен поднос с овални блюда. Бяха сервирани специално приготвени агнешко на шиш и средиземноморски раци на скара с дървени въглища, към тях се прибавиха още пилаф с говеждо месо и гарнитура от спанак, ориз и фъстъци.
Пит поръча и няколко пикантни соса за добавка след консултация със сервитьора, който проявяваше изключително внимание към тях.
Читать дальше