Клайв Къслър - Сахара

— А французите, които намериха Феъруедър и го доведоха тук!

— Ще имат същата съдба!

— Никой няма да издържи повече от няколко седмици в мините.

— По-добре, отколкото просто да ги екзекутираме — отвърна Казим. — Нека поработят малко време, изоставяйки жалкия си живот, като вършат нещо полезно. Добивът на злато е добър за икономиката ни.

— Вие сте твърде чувствителен човек, генерале — каза Мадани, раздразнен от своята сервилност. Садистичната власт на Казим, като закон — правосъдие и палач, беше факт в живота на Мали.

— Щастлив съм, че сте съгласен, докторе. — Той изгледа Мадани, сякаш беше подсъдим. — В интерес на сигурността на страната ни е да забравите господин Феъруедър и да заличите от паметта си неговото посещение.

Мадани промълви:

— Както желаете.

— Дано нищо лошо не сполети вашите хора и вашата стока.

Мисълта на Казим беше ясна за доктора. Думите от номадския ритуален поздрав попаднаха точно в целта. Мадани имаше голямо семейство. Колкото по-дълго пазеше мълчание, толкова по-дълго щяха да живеят в мир. Обратното не беше възможност, която той желаеше да се осъществи.

Няколко минути по-късно един несъзнаващ ситуацията Феъруедър беше изнесен от болницата и поставен в линейка, охранявана от две горили на Казим. Генералът отправи прощален поздрав към Мадани и се качи в автомобила. Тъй като колите потънаха в нощта, тръпнещ страх премина по вените на д-р Мадани и той се хвана, че мисли за ужасната трагедия, в която беше принуден да участва въпреки желанието си. След това се помоли никога да не я узнае.

В един от апартаментите на „Нил Хилтън“ доктор Франк Хопър слушаше внимателно, разположен в кожения диван. Седнал наблизо в удобен стол от противоположната страна на масичката за кафе, Исмаил Йерли пушеше замислено с лула от морска пяна, чийто дим се увиваше около главата му като тюрбана на султана.

Дори при постоянните шумове от деловия трафик на Кайро, който проникваше през затворените към балкона прозорци, Ева не можеше да се освободи от кошмара при сблъсъка със смъртта на плажа. Подсъзнанието й вече замъгляваше паметта. Но гласът на доктор Хопър върна мислите й към действителността и самата нея в конферентната зала.

— Няма съмнение според вас, че тези хора са се опитали да ви убият?

— Никакво — отговори Ева.

— Вие ги описахте, че изглеждали като чернокожи африканци.

Ева тръсна глава.

— Не казах черни, а само, че кожата им беше тъмна. Чертите на лицата им бяха по-изострени, по-определени, като кръстоска между араби и източни индуси. Единият, който изгори колата ми, носеше свободно падаща туника и плътна, сложно завита чалма. Всичко, което видях, бяха неговите абаносови очи и орловия му нос.

— Чалмата беше ли памучна, обхващаше ли цялата глава и навиваше ли се няколко пъти около нея?

Ева отвърна:

— Платът изглеждаше ненормално къс.

— Какъв цвят беше?

— Наситено, почти мастиленосиньо.

— Индиго!

— Да — отговори Ева — индиго отговаря най-точно.

Исмаил Йерли седеше известно време неподвижно съсредоточен. Той беше координатор и специалист по материално-техническото осигуряване на екипа на Световната здравна организация. Слаб и жилав, необикновено ефективен, една почти патологична любов към детайла, Йерли беше интелигентен изпълнител с богата политическа схватливост. Той носеше кюрдска кръв, защото беше роден и израснал в Кападокия, Мала Азия. Покръстен в исляма, той от години не беше влизал в джамия. Като повечето турци имаше буйна, гъста, чуплива черна коса в съчетание с буйни, сключени над носа вежди и големи мустаци. Той проявяваше чувство за хумор, което никога не го напущаше. На устата му винаги имаше усмивка, което беше белег на изключително сериозен темперамент.

— Туареги — изрече той накрая.

Говореше много тихо и се наложи Хопър да се наведе по-близо до него.

— Кой? — попита той.

Йерли погледна през масичката към канадския ръководител на медицинския екип. Спокоен човек, Хопър говореше малко, но слушаше дълго. Той беше напълно противоположен на Йерли. Хопър беше едър, весел, червендалест, с голяма брада. Всичко, от което имаше нужда, за да прилича на Екир Червения, беше бойната брадва и каската върху главата с двата извити рога.

Находчив, прецизен и уравновесен, той беше смятан от световните учени по екология за един от двамата най-добри токсиколози в света.

— Туареги — повтори Йерли.

Някога най-силните номадски воини на пустинята, те бяха побеждавали в големите битки срещу армиите на французите и бурите. Бяха може би най-великите от всички романтични бандити. Повече те не извършваха нападения. Днес отглеждаха камили и прасета в градовете по границата със Сахара, за да оцелеят. Противно на арабските мюсюлмани, мъжете носеха яшмак — плат, който разгънат не надвишава повече от метър дължина.