Клайв Къслър - Сахара

Страховете се засилиха, след като изминаха три дни и майор Феъруедър все още не беше се появил на доклад. Правителствените власти в Мали бяха разтревожени и изцяло сътрудничеха в изпращането на военновъздушни и моторизирани патрули по обратния маршрут на сафарито през пустинята.

Паниката започна да нараства, след като малийците не успяха да намерят каквато и да било следа от хората или ланд ровърите по време на тяхното внимателно издирване в продължение на четири дни. Един военен хеликоптер прелетя над Аселар и докладва, че не е видял нищо, освен едно мъртво и изоставено селище.

Едва на осмия ден един френски петролен проучвателен екип, отправяйки се на юг по Транссахарската автомагистрала, съобщи, че е открил майор Айън Феъруедър. Небето над плоското каменно плато беше открито и празно. Слънцето прежуряше и нагорещяваше пясъка. Френските геолози бяха учудени, когато едно разкривено видение внезапно изникна в омарата на горещия мираж. Един момент образът изглежда плаваше свободно, след това се уголеми, после се сви в гротескни пропорции в горещия необикновен въздух. Когато разстоянието се скъси, те различиха една фигура, която клатеше рамене като луд човек и се движеше право към тях. След това той се опита да спре, завъртя се като малка вихрушка и бавно се свлече върху повърхността на пясъка. Шокираният шофьор на камиона „Рено“ едва спря, като успя да заобиколи падналия човек, вдигайки облак прах.

Феъруедър беше повече мъртъв, отколкото жив. Той беше сериозно обезводнен и потта на тялото му бе засъхнала във формата на фин пласт от бели солени кристалчета. Скоро започна да се съвзема, тъй като френските сондьори бавно овлажняваха с вода соления му език. Четири часа по-късно водният му баланс започна да се нормализира, след като изпи почти два галона вода. Тогава Феъруедър започна своя разказ за спасяването си от касапницата в Аселар.

За един от французите от проучвателския екип, който разбираше английски, разказът на Феъруедър звучеше като пиянски брътвеж, но също така звучеше и убедително. След кратък разговор изследователите внимателно поставиха Феъруедър в задната част на камиона и продължиха за град Гао на река Нигер. Те пристигнаха точно преди мръкване и продължиха право към болницата на града.

След любезния преглед Феъруедър беше настанен в легло и наблюдаван от лекар и сестра. Тогава французите решиха, че е добре да съобщят за случая на шефа на местните сили за сигурност на Мали. Те бяха помолени да напишат малък доклад, докато полковникът, който командваше отдела на тези сили в Гао, препрати техните свидетелства до своите началници в Бамако, столицата на Мали.

За французите беше изненада и учудване тяхното задържане и поставяне в затвора. На сутринта един следователски екип пристигна от Бамако и започна да ги разпитва поотделно за намирането на Феъруедър.

Протестите им да се свържат с френското консулство бяха отклонени. Когато геолозите отказаха да сътрудничат на разследването, положението им се утежни.

Французите не бяха първите мъже, които влизаха в сградата на службата за сигурност, нямаше да бъдат и първите, които не ще бъдат забелязани да излизат оттам.

Когато инспекторите от главната квартира на нефтената компания в Марсилия не получиха нито дума от своя нефтопроучвателен екип, те започнаха да се тревожат и помолиха за издирване. Малийските сили за сигурност извършиха едно шоу, като претърсиха пустинята отново, но заявиха, че не са открили нищо, освен изоставения камион „Рено“ на нефтената компания.

Имената на френските геолози и на изчезналите туристи от Бакуърлд Експедишънс бяха просто добавени към списъка на аутсайдерите, изчезнали и загинали в необятната пустиня.

Доктор Харун Мадани стоеше на стълбите на болницата в Гао, близо до тухления портал с неговите неразгадаеми украшения, стигащи до най-високата част на стените. Той се взираше нервно в прашната улица, разположена между олющените стари колониални здания и едноетажните тухлени къщи. Северният бриз развяваше прозрачна пелена пясък над града, единствена столица на три велики империи, но сега просто една повехнала реликва от дните на френското колониално господство.

Молитвата към вечерните богомолци се носеше над града от високите кули на минаретата, извисени над джамията. Вярващите бяха приканвани да се молят от ходжата или моллата, които изкачваха няколко тесни вътрешни стъпала на минаретата и четяха от балкона. Сега моллата седеше на земята и отправяше молитвите си към Аллах и пророка Мохамед през микрофон.