Клайв Къслър - Сахара

На малко разстояние от джамията нащърбената луна осветяваше водите на река Нигер. Сега Нигер беше бледа сянка на някогашната река. Тогава буйна и дълбока, десетилетия суша я бяха направили плитководна, удобна за малки плавателни съдове, наречени катери. Нейните води миеха някога основите на джамията. Сега те течаха на разстояние почти петдесет метра встрани.

Народът на Мали беше смесица от светлокожи потомци на французите и бербери — тъмнокафявите араби от пустинята, както и мурите, и черните африканци. Доктор Мадани беше антрацитночерен. Чертите му бяха негроидни, с дълбоко очертани черни очи и сплеснат нос. Беше здрав като бик човек в края на четиридесетте си години, едър, с голяма глава и квадратни челюсти.

Неговите прадеди бяха роби от Мандинго, докарани на север от мароканците, завладели страната през 1951 г. Родителите му работеха във ферма южно от Нигер, когато беше момче. Той се издигна до майор във Френския чуждестранен легион, завърши образованието си и беше изпратен в медицинско училище в Париж. Защо или как се е осъществило това, той никога не говореше.

Докторът настръхна, когато жълтите фарове на една стара кола — уникат се изпречиха пред погледа му. Колата се движеше по неравната улица, нейната елегантна розово-пурпурна външност изглеждаше странно между мрачните и строги глинени постройки. Имаше блясъка на благородната елегантност на 1936 година, един Авион Вуазин Седан.

Дизайнът на колата беше странна комбинация от аеродинамичните форми преди Втората световна война, кубизма и Франк Лойд Райт. Тя беше с шестцилиндров двигател с висящи клапани, което я правеше безшумна и лесна за обслужване. Изработена с безупречни технически качества, тя някога принадлежеше на генерал-губернатора, когато Мали беше територия на Френска Западна Африка.

Мадани познаваше колата. Почти всеки градски жител на Мали познаваше колата и нейния собственик и изпадаше в нервна възбуда, когато тя минаваше. Докторът установи, че колата бе следвана от военна линейка, а той се опасяваше именно от това. Излезе напред и отвори задната врата на спрялата безшумно кола.

Един военен офицер от висок ранг се измъкна от задната седалка и изправи неподвижно мършаво тяло в ушита по поръчка униформа, чийто ръбове така бяха изгладени, че биха могли да срежат парче масло. Противно на другите африкански лидери, които се кичеха с маса отличия по униформата си, генерал Затеб Казим носеше само една зелена лента върху предната страна на армейската си куртка. Около главата си носеше умален модел на „литам“ — тъмносиния яшмак на туарегите. Лицето му имаше тъмношоколадов вид и характерните черти на мурите, а очите бяха малки топазени точки, заобиколени от огромно бяло поле. Той можеше да се нарече привлекателен, но същото не можеше да се каже за неговия нос. Носеше големи мустаци, които пресичаха бузите му.

Генерал Затеб Казим изглеждаше като добър негодник от стар анимационен филм на Уорнър Брадърс. Не съществуваше друг начин да бъде описан.

Той излъчваше самоувереност, когато помпозно изтупа малко петно прах от униформата си. Удостои присъствието на доктор Мадани с небрежно кимване.

— Готов ли е да бъде преместен? — попита Казим с премерен тон.

— Господин Феъруедър напълно се е възстановил от своето изпитание — отговори Мадани — и е изцяло спокоен.

— Никой ли не го е виждал, нито разговарял с него, откакто го доведе французинът?

— Феъруедър беше лекуван единствено от мен и от една медицинска сестра от племето тукулор, която говори само диалекта на фелахите. Той не е имал никакъв друг контакт. Аз също така спазвах вашите указания и му осигурих самостоятелна стая извън болничното отделение. Мога да добавя, че всички документи за неговия престой са унищожени.

Казим изглеждаше доволен.

— Благодаря, докторе. Благодарен съм ви за сътрудничеството.

— Мога ли да попитам къде ще го отведете?

Генералът се усмихна мъртвешки.

— В Тебеца.

— Не там! — смотолеви мигновено Мадани. — Не в златните мини в наказателното селище Тебеца. Само политически изменници и убийци са осъдени да умрат там. Този човек е чужденец, с чуждо гражданство. Какво е извършил, за да му се отрежда бавна смърт в мините?

— Това има малко значение.

— Какво престъпление е извършил?

Казим изгледа Мадани от горе до долу, сякаш докторът бе някакво досадно насекомо.

— Не питайте! — каза студено генералът.

Ужасна мисъл споходи Мадани.