Клайв Къслър - Сахара

— Какво правите? — протестираше тя, влачейки се след него.

Пит не отговори. Движението по дюните беше спряло. Тънка струя дим нарастваше и ставаше по-плътна в пустинното небе. Той веднага разбра, че друг убиец или може би повече, бяха подготвили подпалването на взетата под наем кола на Ева, затова искаше да ги изпревари, преди да им бъде оказано подкрепление.

Сега вече можеше да види пламъците. Ако използва харпунният пистолет за риболов? Не, не биваше да оглупява. Нямаше оръжие срещу огъня. Неговата малка надежда бе, че новото другарче също е невъоръжено и не е забелязало неговия джип.

Той беше прав за първото и сгреши за второто. Докато прекосяваха последната дюна, Пит забеляза един тъмнокож мъж да държи запален вестник в едната си ръка, който беше увит като факла. Подпалвачът беше погълнат от усилието да сваля страничното стъкло на джипа, за да го запали отвътре. Този човек не беше облечен като другите. Той носеше бяла шамия на главата си, от която се виждаха само очите. Тялото му беше облечено в свободна като кафтан роба, под която се виждаха само обутите му в сандали крака. Той не успя да забележи Пит, който се нахвърли върху него, влачейки Ева след себе си.

Дърк спря и прошепна в ухото й:

— Докато се справя, моля те, тичай на пътя и спри някоя минаваща кола!

В този момент десният юмрук на Пит се заби в челюстта на нападателя. Уплахата в неговите очи се превърна в неочакван шок. За момент се окопити и хукна да бяга, хвърляйки горящия вестник. Запалената факла профуча над Пит и падна на пясъка. В следващия миг Пит го достигна, сграбчи го за гърлото, изви главата му. Чу се пукот на кости, очите му се изблещиха в ужас и той започна да колабира. Тогава Дърк коленичи над него и претърси джобовете му. Нямаше нищо, никакво оръжие, никаква карта за самоличност. Нито дори малко дребни монети или гребен.

— Кой те изпраща? — изръмжа Пит хващайки го за шията и клатейки го така, както доберман би направил с плъх.

Реакцията му не беше тази, която Пит искаше. Въпреки мъчението и агонията, човекът го гледаше със зловещ втренчен поглед. След това тъмнокожият се усмихна, показвайки наниз бели зъби, от които липсваше само един. Челюстите му се разтвориха бавно и се затвориха. Твърде късно Пит установи, че той беше сдъвкал фалшив зъб във вид на хапче, което съдържа цианид. Този зъб е бил монтиран на празното място от редицата зъби, която той видя.

Пяна излизаше от устата му. Отровното хапче действаше бързо и смъртта настъпи скоро.

— Дали е…? — прекъсна Ева и продължи: — Дали е мъртъв?

— Мисля, че спести, каквото можеше да каже — добави Пит.

Ева се хвана за рамото на Пит. Ръцете й бяха изстинали в африканската жега и тя трепереше от преживения шок. Тя никога преди не беше виждала да умира човек. Започна да й прилошава, но някак си успя да запази контрол върху стомаха си.

— Но защо се самоуби? — питаше се тя. — По каква причина?

— За да запази другите, свързани с пропадналия им опит да те убият — отговори Пит.

— Той съзнателно е пожертвал живота си, за да мълчи? — промълви Ева с колебание.

— Лоялен фанатизъм към господаря — каза Пит спокойно. — Предполагам, че ако сам не беше глътнал хапчето с цианид, щяха да му помогнат.

Ева тръсна глава.

— Това е нечувано. Ти говориш за конспирация.

— Погледнете фактите, лейди. Някой е изпаднал в голяма беда, за да иска да ви отстрани.

Пит наблюдаваше Ева. Тя изглеждаше като малко момиче, изгубено в универсален магазин.

— Вие имате враг, който не желае да бъдете в Африка, и ако искате да оцелеете, предлагам ви да вземете първия самолет обратно за Съединените щати.

Тя погледна загрижено.

— Не, поне докато умират хора.

— Вие сте непоправима — каза той.

— Поставете се на мое място.

— По-добре на колегите ви. Те може би са също в тази хит топлиста. По-добре е да се върнем в Кайро и да ги предупредим. Ако някои от тях са свързани с вашите проучвания и изследвания, то техният живот също е в опасност.

Ева сведе поглед към мъртвия.

— Какво възнамерявате да правите с него?

Пит се усмихна.

— Ще го хвърля в морето при неговите приятели. — След това дяволска усмивка се появи на лицето му. — С удоволствие бих искал да видя лицето на техния бос, когато научи, че слугите му са изчезнали безследно, а вие все още се разхождате жива, като че ли нищо не е станало.

Ръководството на компанията Бакуърлд Експедишънс и нейният офис в Кайро установиха, че нещо нередно трябва да се е случило, когато групата пустинно сафари не успя да пристигне в легендарния град Тимбукту по разписание. Двадесет и четири часа по-късно пилотите на самолета, който беше чартирал, за да върне туристите до Маракеш в Мароко, летяха на север, за да ги издирят, но не забелязаха никаква следа от превозни средства.